Клайв Къслър - Мираж

– Може би не обича да го поучават.

– Че кой обича – ухили се Марк.

Хуан прекара остатъка от деня в административна работа, вечеря с Еди Сенг и Франклин Линкълн и изгледа един филм в каютата си, преди да си легне. По време на дежурството на Марк бяха проверили още пет обекта и както преди това, не можаха да открият кораба на Тесла.

Разполагаха с още един ден, преди да се насочат към Бермудите. В голямата схема на случващото се празнината от две седмици, през които щяха да пазят емира, не бяха от голямо значение, но Хуан чувстваше, че времето го притиска. Кенин беше започнал да замита следите си. Първо в Казахстан, после с професор Тенисън. Ако това беше планирано, щеше да унищожи и експерименталния кораб на Тесла. Разбира се, ако знае за него, но Хуан беше уверен, че руският адмирал знае.

Не беше чудно, че сънят му е неспокоен.

Звънът на телефона на нощното шкафче го събуди.

– Ало – измърмори той. Изкашля се, за да прочисти гърло, и опита отново: – Кабрило.

– Председателю, Ерик се обажда.

– Да, Стоуни, какво има?

– Мисля, че го намерихме.

Хуан погледна и видя, че е пет часът. Слаба слънчева светлина проникваше покрай пердетата, закриващи илюминаторите на каютата му.

– Тази сутрин в колко часа започнахте? – попита той, стъпвайки на пода.

– Работихме цяла нощ. Решихме, че търсим толкова дълбоко, че ще са ни нужни халогените на безпилотника, а и трафикът на кораби беше слаб.

– Къде сме?

– Трийсет и втори обект.

Хуан знаеше, че това ги поставя на около двайсет мили източно от Оушън Сити, Мериленд. Почти в идеалния център на координатната решетка за претърсването, която Ерик и Марк бяха начертали.

– Добра работа – отбеляза той.

Стоун знаеше какво има предвид Хуан.

– Честно казано, не беше ядрена физика, но въпреки това благодаря.

– Огледахте ли го? – попита той, притиснал слушалката с буза, докато същевременно навличаше чорапа на чуканчето си.

– Сега «Малкият дебелак» е долу. Прилича на малък военен кораб от 30-те години с някои странни модификации. Сякаш върху цялата палуба е построена клетка, която покрива надстройката и мостика включително.

– Какво е състоянието на останките?

– Корабът лежи почти изправен на дъното. Има строшени места, но като цяло е в много по-добро състояние, отколкото човек можеше да очаква. Проблемът е, че върху останките има няколко откъснати рибарски мрежи и не искам да доближавам «Малкия дебелак» твърде много, за да не скъсам «пъпната връв».

– Добре, уведоми хората край лунния басейн, че слизам, и събуди Майк Троно. – Троно често ставаше обект на шегите на останалите, защото беше единственият ветеран от военновъздушните сили в екипаж, където преобладаваха представители на военния флот. Беше служил като параспасител в авиацията – един от онези, чиято задача е да минават зад противниковите линии, за да измъкне свалени пилоти.

Беше служил първо в Косово, после в Ирак. Освен това беше единственият друг водолаз, освен Председателя, който имаше сертификат за гмуркане с използването на тримикс: кислород, хелий и азот. С негова помощ можеха да се спуснат до дълбочината, където лежеше миноносецът.

– Отивате да поплувате?

– Не можем да рискуваме «Малкия дебелак», но себе си мога. Събуди и Еди. Искам да дойде с нас, когато се спуснем с «Номад».

Кабрило затвори телефона, облече вчерашния кат дрехи и се отби за малко в банята.

Най-голямото единично пространство, освен главния трюм в «Орегон» беше трюмът с лунния басейн, откъдето спускаха подводниците във водата. Когато не ги използваха, те стояха на Стойките си близо до отвора. Беше осветен с ярки бели светлини, които хвърляха отраженията си върху черната вода, която се плискаше в отвора с размерите на плувен басейн в долната част на кила. Подготвителен екип работеше върху «Номад 1000», по-голямата от двете миниподводници. Тя беше единствената, оборудвана с въздушен шлюз. «Номад» приличаше на бял ромб с три малки илюминатора отпред, съчетаващи се с индустриалната плетеница от баластни цистерни, движители, комплект акумулатори и чифт зловещи на вид механични ръце, завършващи с щипки, които можеха да вдигнат най-нежния корал или да разкъсат стоманен лист. Беше конструирана за шест човека и пределна дълбочина на гмуркане триста метра. По-малката подводница, «Дискавъри», беше като спортна кола в сравнение с по-големия си братовчед, който приличаше на товарен камион. Хуан обаче искаше да разполагат с въздушния шлюз, в случай че нещо се обърка. Той и Майк можеха да се затворят в шлюза и да декомпресират, ако се наложи подводницата да изплува бързо. Естественият песимизъм на Кабрило го правеше отличен организатор, който винаги планира непредвидените случайности. Макс обичаше да го закача заради неговите планове с а), б), в). Много от тях бяха налудничави, но така или иначе бяха спасили много повече операции, отколкото Хенли бе склонен да признае.