Клайв Къслър - Мираж

«Орегон» започна да описва широка дъга в морето, докато преследваше бягащата руска подводница и благодарение на голямата скорост руснаците нямаха почти никакви шансове да се измъкнат.

– Първа и втора торпедни тръби залети! – обяви Марк миг по-късно. – Външните капаци са още затворени. Искам само да ти напомня, че за да ги отворим, трябва да намалиш скоростта до двайсет възела, защото иначе може да повредим торпедата.

– Разбрано – потвърди Макс.

Бяха съкратили разстоянието до пет хиляди метра и Хенли внимаваше да го поддържа. От изстрелването на руските торпеда бяха минали пет минути. Те щяха да ударят потъналия кораб само след две. Макс трябваше бързо да приключи с нападението, ако искаше да се върне на място, за да координира, в случай че се наложи, спасителната операция.

– Контакт! – изрева Марк. – Стреля по нас! Торпедото идва право към нас!

– Щурман, пълен десен, намали до двайсет възела. Оръжейник, отвори капаците, щом може, и стреляй. Ерик, щом торпедата са във водата, върни ни на трийсет възела.

С тази скорост нямаше да бъдат много по-бавни от собственото си оръжие. Двамата мъже не разбраха стратегията на Макс, но въпреки това изпълниха неговите заповеди.

Корабът се разтърси, когато двигателните струи бяха насочени в противоположната посока, чашите по масите заподскачаха, а членовете на екипажа трябваше да се хванат за нещо устойчиво, за да не паднат от рязката загуба на скорост.

– Двайсет възела – обяви Ерик.

– Огън! – Марк натисна бутона, за да изстреля торпедото, и премести лостчето, за да затвори капаците.

Ерик го беше наблюдавал внимателно и отново даде газ. Корабът пак се разтърси силно, сякаш цялата тази мощ ще го разкъса.

– Съжалявам, приятелю – измърмори Хенли под мустак и потупа подлакътника на капитанското кресло. След това каза с висок глас: – Подгответе нашето торпедо за саморазрушаване, щом наближи руското оръжие.

– Аха – възкликна Марк с разбиране.

Тъй като още обсипваха морето с пинговете на сонар, той можеше да следи пътуването на торпедата в реално време, за разлика от руснаците, които не използваха активен сонар, а разчитаха на слуха си, за да намерят своята плячка.

В единия ъгъл на огромния видеоекран Марк прожектира компютърно усилено сонарно «изображение» на морето пред тях. Между тях и «Акулата» двете торпеда се носеха едно срещу друго с обща скорост повече от деветдесет възела.

– Щурман, бъди готов да намалиш отново скоростта за втория изстрел. Взривът ще го лиши от възможността да ни чува. Когато избухнат, се изтегли на пет градуса вляво, така че ако стреля слепешката, да не ни улучи.

Двете торпеда се носеха едно срещу друго неумолимо и бързо и щяха да се срещнат на по-малко от миля от носа им. Още няколко секунди. Ръката на Мърф се спря над бутона за саморазрушаване, а очите му не се отделяха от екрана. Ако този опит пропаднеше, нямаше да имат много време за маневриране.

Капитанът на руската подводница едва ли беше очаквал, че мишената му ще се съпротивлява и дори ще го нападне. Обаче в това имаше банална истина, която той може би не осъзнаваше. Никога не се бъзикай с човек, когото не познаваш.

– Сега! – едновременно изреваха Макс, Ерик и Марк.

Стоун започна да променя курса на кораба, а в същото време пред тях изригна огромен гейзер от разпенена вода, запратен от взривната вълна шест метра във въздуха.

Иконките на двете торпеда изчезнаха от екрана, оставяйки след себе си изкривени акустични сигнали.

– Щурман, намали до двайсет възела. Оръжейник, стреляй, щом можеш.

Секунди по-късно «Орегон» изстреля второто си торпедо. Разстоянието беше толкова малко, че руската подводница нямаше никакъв шанс. Тя се носеше близо до дъното, изстисквайки всичко от двигателите си, като се надяваше да стигне края на континенталния шелф и да се гмурне в бездната зад него. Какофонията от сонарни пингове, които «Орегон» запращаше във водата, щеше да замъгли екраните на «Акулата», ако и на нея се опитваха да използват активен сонар.

Всички едновременно видяха ставащото. На сонарния екран гледаха как тяхното торпедо се носи в килватера на руската подводница, когато тя спря толкова рязко, сякаш закова на място.

Хенли реагира първи:

– Оръжейник, саморазрушаване!

Марк откъсна очи от екрана и натисна бутона. Торпедото беше толкова дълбоко, че повърхността изобщо не се развълнува, когато то избухна на по-малко от 450 метра от мишената.

– Какво се случи?