Клайв Къслър - Мираж

Хуан знаеше, че трябва да усеща бързото движение на кабината към повърхността така, както би се чувствал във високоскоростен асансьор. Обаче нищо подобно не ставаше. Бяха се отървали от тежката рама, но не се издигаха.

Между торпедата имаше времева дистанция от най-много трийсет секунди и той реагира инстинктивно.

– Затвори люка след мен! – нареди той на Майк Троно и отвори люка на въздушния шлюз. Гмурна се от миниподводницата и плъзна лъча на фенерчето по нея, опитвайки се да види какво я беше пленило и попречило на издигането ѝ. Видя антената, паднала върху корпуса, но тя не беше достатъчно голяма, за да попречи на изплаването им. Пречеха преплетените рибарски мрежи.

Титановият му водолазен нож беше наточен като бръснач, а плаваемостта на кабината на подводницата опъваше мрежата. Нападна я като нинджа, който размахва самурайския си меч, и започна да я разсича със страст. С всяка срязана нишка подводницата леко се издигаше, докато все повече и повече от държащите я в плен влакна падаха. Кабрило се държеше за нея. Водата се изпълни с малки парченца мрежа и разпръснати морски организми.

И тогава съвсем неочаквано, както знаеше, че ще стане, подводницата изскочи от мрежата.

Кабрило не си губи времето да гледа след нея. Изплува до далечната страна на корабните останки, спусна се на дъното и изпълзя колкото можа по-далеч от кораба. Трябваше да забие пръсти в тинята, за да не го отвлече течението.

Далеч преди целта си второто торпедо се заби в морското дъно. Останките на миноносеца предпазваха Хуан, а и той се бе притиснал в морското дъно, затова взривната вълна мина в голямата си част над него, но въпреки това му изкара въздуха и за малко не откъсна водолазния му шлем.

Помисли си, че най-лошото е минало, но втора взривна вълна го откъсна от дъното и го завъртя из водата. Течението веднага го сграбчи и скоро Хуан се понесе над дъното с постоянна скорост от около четири възела.

Ако искаше да има поне някакъв шанс за спасение, трябваше да остане при руините на миноносеца. Това беше единственото логично място, където Макс щеше да го търси. Ако бъде отнесен покрай него, нямаше как да се пребори с течението, за да се върне. Не разполагаше с достатъчно въздух, за да изплува, правейки нужните почивки за декомпресия. Изплуването без тях щеше да доведе до фатална доза мехурчета в кръвта. Ставите му щяха да се свият, защото азотът в тъканите щеше да се разтвори и да излезе и Хуан щеше да умре в невъобразима агония.

Успя да се изпъне в правилна поза за плуване. Знаеше, че не може пряко да се пребори с течението, затова дори не направи опит. Подобно на човек, попаднал между две сблъскали се вълни, той заплува под ъгъл през течението, вместо да се бори челно с него, и така намали леко жестоката сила на водата, която се носеше покрай него. Беше сигурен, че течението вече го е отнесло на север от корпуса и че разполага с малък шанс да намери рибарските мрежи, които се вееха от кораба като булчински воали.

Мускулите на краката му започнаха да парят, защото риташе с все сили. Не си разреши да обмисли възможността мрежите да са откачени от стария корпус от второто торпедо. Плуваше с всички сили, борейки се срещу течение, което не можеше да победи, и затова харчеше своя запас от тримикс с феноменална бързина. Бореше се срещу болките на схващащите се мускули, които се пълнеха с млечна киселина, и стенеше високо в шлема. Тежкото му дишане изпълваше съзнанието му едновременно с тези звуци на отчаянието.

Така щеше да умре – пълзейки със забити нокти в дъното, усещайки, че мрежите са извън полезрението му, и щеше да се надява докрай, че само още няколко секунди и ще ги стигне.

В този момент наистина ги видя да се полюшват като мустаците на огромна медуза. Също така видя, че се доближава до самия край на струпаните мрежи. Трябваше да изплува само четири-пет метра – мрежата беше дълга само три – преди да бъде отнесен край нея. Ако я пропуснеше, очакваше го сигурна смърт.

Кабрило удвои усилията си. Краката му ритаха трескаво, но внимаваше да не губи от ефикасността на движенията си. Размахваше ръце, дланите свити на съвършени лопатки, които го изтегляха напред срещу Гълфстрийм. Леко промени ъгъла си, налагайки си да се бори още по-яростно право срещу течението, но знаеше, че се приближава твърде ниско и ще пропусне.

Протегна ръка. Сантиметри. Само от това имаше нужда. Изстена, когато пръстите на ръцете му докоснаха крайчеца на старите мрежи. Те се опитаха да намерят опора, но мрежите бяха покрити с тиня, хлъзгава като грес.