Клайв Къслър - Мираж

Юсуф измъкна слабото си тяло от уазката и направи знак на Хуан да го последва. Без да знае какво иска възрастният му спътник, Хуан се движеше бавно, оглеждайки хоризонта и чуканчето от нещо, което някога е било остров, а сега стърчеше на запад. Тук горчивият вкус на сол, раздухван от вятъра, беше дори по-остър, отколкото в Муйнак. Той отпи глътка от бутилката с вода, преди да слезе от джипа, и трябваше да я изплюе. Имаше вкус на океан. Втората беше леко солена и едва третата остави свеж вкус в устата му.

Старият узбек стоеше до прозореца откъм страната на шофьора. Използва ръкава на робата си да почисти малък участък от него и надникна в автомобила. Около минута стоя неподвижно, преди да покани с ръка Хуан да заеме неговото място. Кабрило почувства как хладината на лошо предчувствие полазва по гръбнака му. Притисна лице в стъклото. От мръсното предно стъкло нахлуваше достатъчно светлина, за да различи останките на тяло, лежащо на пътническата седалка. Не беше останало много от него, освен късове плат и оголени кости. Черепът беше цял, но лежеше под такъв ъгъл, че се виждаше само тилът.

Кабрило погледна въпросително Юсуф. Той каза нещо на родния си език, после изкопа руската дума: брат.

Хуан изръмжа. Какво ли е било усещането да изгубиш брат си в езерото и години по-късно да намериш трупа му, докато водите бавно се изпаряват в нищото? Запита се също защо Юсуф не е погребал брат си както е прието по мюсюлмански, после осъзна, че това десетилетия наред е било неговата гробница и да го безпокои сега би било кощунство. Нямаше какво да каже, затова само безмълвно стисна костеливото рамо на възрастния човек и се върна обратно при техния джип, чийто двигател не беше загасил. Юсуф се качи минутка след него, отправяйки последен дълъг поглед към брат си. Посочи му да кара на север.

Още шест часа, докато слънцето се изкачваше към зенита и пърлеше все по-силно, те криволичеха към своята цел, отскачайки като топка за пинбол от остров на остров според картата, която Юсуф съхраняваше в главата си. Най-малко веднъж на час трябваше да спират и да изключват двигателя на уазката, за да може малко да се охлади. По време на такова спиране Кабрило наля три литра вода в радиатора и доля от тубите бензин в резервоара.

Разбира се, не можеше да разбере и дума от онова, което Юсуф говореше, докато пътуваха, но въпреки това старецът не млъкваше. Можеше само да предположи, че узбекът разказва стари рибарски истории, случили на островите, край които минаваха. Посочи една голяма вдлъбнатина, която някога е била подводна падина. На дъното ѝ се виждаха много скали, а около тях бяха пръснати десетки разноцветни рибарски мрежи, които приличаха на паднали от небето паяжини. Юсуф заговори страстно за мястото, гласът му напрегнат от гняв, и дотолкова се увлече, че след последната ругатня се изплю. Хуан разбра, че трябва да е изгубил доста рибарски мрежи заради предателските скали в падината. Той не можа да се сдържи и се усмихна. Юсуф видя и гневът му се усили, докато сам не осъзна налудността да ругае невидимите преди скали за пропуснатия улов и изгубените мрежи.

Смехът, който споделиха, беше горчивосладък, защото вече нито един рибар нямаше да изгуби мрежата си тук.

Пустинята се простираше до безкрая.

Малко след пладне на хоризонта се очерта някаква форма, проблясваща от горещината на пустинята. Отвъд нея се виждаше друг остров, блок от високи назъбени скали, които се издигаха право нагоре като крепостни стени. С наближаването им формата стана по-отчетлива и от аморфна купчина в пустинята се превърна в поредния кораб, наистина малко по-голям от типичните рибарски корабчета, на които досега се бяха натъквали, но по-малък от автомобилния ферибот. Ако се съдеше по състоянието му, той беше много по-стар от повечето други останки. Езерото бе имало много повече време да ерозира стоманата, а подводните създания – да проядат дървените ламперии и тавани. Юсуф показа с костеливия си пръст останките.

– Призрачна лодка? – попита Хуан.

– Да.

Кабрило зави и спря успоредно на стария кораб, който според него беше дълъг трийсетина метра и доста широк. Затова сигурно добре се е справял с вълнението и той се запита защо ли е потънал. Островът беше твърде близо и може би в някоя безлунна нощ невнимателен кормчия беше блъснал кораба в подводна скала, стърчаща над повърхността, която е разпрала корпуса?

От тази страна не се виждаше дупка. Някои от стоманените плочи бяха изкривени, но това сигурно беше станало, когато се е блъснал в дъното. На задната палуба се виждаха останките от кран с А-образна рамка на задната палуба и извита надолу кърма, за да може да разставя и прибира рибарските мрежи. Мостикът представляваше малък куб без стъкла, приклекнал над носа. Отворените рамки на прозорците навяваха мисълта за раззинали се пищящи усти.