Клайв Къслър - Мираж

Едва когато Юсуф стигна до релинга и погледна, преодолявайки разстоянието от метър и двайсет, което ги разделяше, той позна Аркин Камзин. По лицето му се разля беззъба усмивка и двамата мъже заприказваха на узбекски. Кабрило беше наясно как стават нещата в тази част на света, затова чакаше търпеливо, докато узбеките спазваха обичая на дългите ориенталски поздрави, въпросите за семействата, ако имаха такива, обсъждане на времето, най-новите градски клюки и т.н.

Минаха десет пропилени минути, преди Кабрило да усети промяна в тона. Сега сигурно обсъждаха него и причината да е тук. От време на време Юсуф стрелваше поглед към него, а по изсушеното му лице нищо не можеше да се прочете.

Най-накрая Аркин се обърна към Кабрило:

– Юсуф е готов да помогне, но той самият не е твърде сигурен какво толкова е заинтересувало Карл.

– Спомена ли му за «призрачната лодка»?

– Да.

– Моля, попитай го отново.

Той се обърна отново към възрастния човек и пак започна да го разпитва. Юсуф не спираше да поклаща глава и да протяга празните си ръце. Човекът нищо не знаеше и Хуан осъзна, че това пътуване се оказва пълна загуба на време. Запита се дали някак си значението не се е изгубило в превода. Той беше добър с техниките за разпит и успяваше да измъкне информация и от най-слабата памет, но това не можеше да стане, без да знае узбекски. В този момент го озари прозрението и той се озова отново на борда на «Орегон» и Юрий Бородин пак произнасяше последните си думи.

Направи го на английски.

– Пр израчна лодка – каза Хуан на същия език.

Юсуф го погледна безизразно. Повтори думите, но този път използва руската дума за лодка.

Изведнъж беззъбата усмивка се върна отново и единственото око заблестя пиратски.

– Да, да, призрачна лодка! – Той се обърна към Камзин и започна дълъг монолог на узбекски. Този път кльощавите му ръце махаха насам-натам, сякаш го беше нападнал кошер оси, а върхът на тоягата му се извисяваше заплашително над главите на двамата му посетители.

Аркин най-после успя да преведе вербалната атака.

– Призрачната лодка е в Аралско море, корпус като останалите, но Карл му казал, че в нея има нещо специално, нещо магическо, както се изразил. Няколко дни след като огледали останките, Карл направи постъпките да замине за Москва.

– Може ли Юсуф да ми я покаже? – попита Кабрило.

– Да. Каза, че ако тръгнете на разсъмване, следобед ще бъдете там.

Хуан не беше много навит да се върти из пустинята, но осъзна, че няма друг избор. Той реши да направи контра предложение. Чрез Камзин попита дали не могат да тръгнат сега, някъде по пътя да лагеруват. Възрастният човек не прояви ентусиазъм, но само докато Хуан извади пачка банкноти от джоба. Едното око на Юсуф отново заблестя и той закима толкова често, че Председателя се уплаши да не му се откъсне главата от мършавия врат.

Двайсет минути по-късно, след като с помощта на Аркин купиха провизии, включващи и половинка от онова, което тук минаваше за първокласна водка и което му струваше на Хуан равностойността на осем цента, двамата мъже потеглиха из пустошта, която някога е била дъното на езеро, а зад тях вместо килватер се вдигаше облак прах.

Аралско море означава Езеро от острови, защото някога хиляди са осейвали брулените му от ветровете води. Днес те стърчаха от езерното дъно подобни на стръмните плата в американския югозапад, самотни пазачи в една гола пустош. След почти безсънна нощ, през която температурите паднаха до нулата и Кабрило бе принуден да се завре в товарния отсек на джипа, защото Юсуф бе изгубил съзнание на задната седалка, стиснал празната бутилка водка с кльощавите си пръсти, скоро след изгрева те станаха.

Юсуф му показваше пътя, използвайки обширните си познания за островите. Когато водите започнали да се отдръпват, той бил рибар, но въпреки това още разпознаваше формите на всеки от тях, макар сега да ги гледаше отдолу нагоре. Щом минеха край някой от островите, той указваше нова посока с такава сигурност, все едно чете карта или следва указанията на компас. Човек няма нужда от джипиес в своя собствен заден двор, а в продължение на шейсет и повече години Аралско море е било точно това за Юсуф.

Отново и отново Хуан се дивеше на сюрреализма на тяхното положение, когато минаваха край останките на потънал кораб. Често ги заобикаляха цели полета отломки от рибарски принадлежности и кухненски съдове. Видяха и ферибот за автомобили и съдейки по ръждясалите форми на колите, които още стояха на горната палуба и разхвърляни около кила, той беше потънал през 60-те или 70-те години. Превозните средства имаха формата на кутии без излишен лукс, по която Съветите толкова си падаха. Юсуф направи знак, че трябва да се движат по-бавно, затова Кабрило вдигна крак от педала за газта. Накрая стигнаха до лимузина, която някога трябва да е била кафява, но сега беше просто ръждясала. Гумите бяха спаднали и се бяха разпльокали като локви от гума около всяка джанта. Забележителното беше, че стъклата още бяха цели.