Клайв Къслър - Мираж

– Имаме проблем – отговори адютантът му с такъв тон, че Кенин се приведе.

– Продължавай.

– Бородин избяга.

От задоволство, все едно беше превъртян ключ, Кенин изпадна в ярост.

– Какво? Как е могло да се случи?

– Докарали нов затворник – рутинно прехвърляне. Изглежда този човек е бил изпратен да организира бягството на Бородин. Някак си е успял да внесе експлозиви. Взривили са стените и са избягали с хеликоптер.

Ярост не беше достатъчно силна дума да опише празнината в гърдите на Кенин, където при обикновените хора се намираше сърцето.

– Продължавай – процеди той през стиснати зъби.

– Затворът е изпратил своя хеликоптер да преследва техния, който скоро бил свален. Когато го огледали, установили, че е с дистанционно управление. Нямало следа от Бородин и фалшивия затворник. Когато се върнали, открили следи на снегомобил, водещи на север. За последно са чули екипажа по време на преследването.

– Какво значи «за последно са чули»?

– Адмирале, това се случи преди три часа. Оттогава няма никакви признаци на живот от екипажа. Друг хеликоптер започна да го издирва, но засега няма следи. Страхуват се, че може да е катастрофирал или са го свалили над водата и е потънал.

Пьотър Кенин не би стигнал до чин адмирал, нито би успял да организира частна армия в рамките на Червената, ако не беше предприемчив и безскрупулен. За разлика от мнозина винаги беше готов да вземе решение.

– Искам веднага да бъдат затворени пазачите, които са позволили на затворника да внесе експлозиви. Сложете ги при останалите и оставате затворниците да изпълнят присъдата вместо нас. Директорът на затвора незабавно да бъде сменен, искам го в кабинета си, щом се върна в Москва.

– Слушам – отговори Гогол. Кенин още не беше свършил.

– Трябва да предположим, че Бородин се е качил на борда на някой кораб. Проследете всички плавателни съдове, които са били в този район. Откъде са дошли, чия собственост са. Всичко.

– Слушам.

– Ако Бородин е жив, ще изложи проект «Мираж» на опасност. Няма доказателства, така че ще бъде само неговата дума срещу моята. Трябва да се подсигурим, че не може да намери доказателства. Разбираш ли?

– Да, адмирале, така мисля.

– Искам всички несигурни елементи, колкото и незначителни да са, да бъдат елиминирани.

– Ще съобщим ли на китайците?

– Не, в никакъв случай. Можем да се справим сами. Само имаме нужда от няколко дни. Тогава ще проведем нашата демонстрация, а след това проблемът е техен. – Кенин се успокои дотолкова, че се облегна отново, докато колата прекосяваше запустялата база по посока на сглобяемата къща, в която отсядаше винаги, когато идваше да се види с колумбийците. Щяха да му платят трийсет милиона долара за подводницата и обучението на нейния екипаж. Най-малкото, което можеше да направи, беше от време на време да им отделя малко внимание. Веднага след заминаването на «Танго» сухият док щеше да бъде върнат на буксир във Владивосток, а къщата щеше да бъде разглобена и също откарана там.

– Виктор, още нещо.

– Да?

– Следващия път, когато имаш толкова важна информация, не ме питай как е минало учението. Излишна загуба на време.

– Слушам, адмирале. Съжалявам.

– Няма за какво да съжаляваш, просто не го прави пак. – В този миг на Кенин му хрумна нещо друго. – Предполагам, че спасяването на Бородин е било организирано от малкия му гъзолизец Миша Каспоров. Погрижи се и той да умре.

– Още щом чух какво се е случило, заповедта беше издадена. Вече се беше покрил, но ще го намерим.

– Има още хляб в теб.

Нукус, Узбекистан

Най-накрая познанията на Ерик Стоун за летищата в региона на Централна Азия се оказаха безполезни. Кабрило пое не към достатъчно стабилната държава Казахстан, а към нейния по-брутален и нестабилен съсед на юг. Човешките права в Узбекистан не се спазваха, пресата не беше свободна и когато реколтата от памук на нацията, която носеше основните валутни приходи, узрееше, за прибирането ѝ често се използваше принудителен труд. Макар да не беше така корумпирана както останалите бивши съветски републики, ако можеше да избира, Кабрило би бил по-доволен да не идва в тази страна.

Според Ерик Стоун Карл Петровски бил на четирийсет и две, когато бил убит от кола, чийто шофьор избягал. Уважаван хидролог, завършил Московския университет и Берлинския технически университет. Последното му работно място било за правителството на Узбекистан, в което се опитвал да повтори успеха на Казахстан, където започнали да преодоляват опустошенията от погрешните проекти за напояване от съветската епоха.