Клайв Къслър - Мираж

– Капитан Ескобар, поздравления – каза Кенин и му стисна ръка. Говореше английски – единствения език, на който можеха да се разберат.

призна Хесус

– За миг си помислих, че сме се провалили –

Ескобар. – Много неподходящ момент за симулиране на пожар.

– Добрият капитан на подводница може да се справя с кризите една по една. Великият може да се оправя с по няколко наведнъж.

Ескобар си позволи пестелива усмивка заради комплимента.

Кенин продължи:

– Капитане, с това твоето обучение е завършено. Ти и хората ти сте готови да отплавате.

– Картелът ще бъде доволен да го чуе. Той вложи много пари в това предприятие и вече е време да използваме новата си играчка.

– Когато дойдохте в Сахалин, не ми ли каза, че ще са нужни само два курса от Колумбия до Калифорния, за да излезе картелът на печалба?

– Да – отговори Ескобар и поглади черния си мустак. – С половин екипаж и достатъчно гориво за отиване и връщане можем да натоварим няколкостотин тона кокаин.

– Приятелю, пред мен ти доказа, че ще направиш много повече от два курса. – Кенин прегърна мъжа през рамо, което само подчерта физическите различия помежду им. Колумбийският трафикант имаше физиката на типичен подводничар – метър шейсет и два и жилест, руският адмирал опираше в тавана със своите метър и деветдесет. Беше типичен мъж исполин, с масивно тяло и железен организъм. – Довечера ще организирам празненство във ваша чест и по случай трите дълги месеца обучение. Утре ще си отспите след купона, а вечерта под прикритието на мрака ще пуснем лодката ти от плаващия сух док и ще поемете за вкъщи.

– Адмирале, оказваш ни голяма чест!

– Капитане, информирай хората си. Ще се видим по-късно.

Кенин се обърна и влезе в кулата, за да се изкачи по стълбата към външния мостик, където чакаше един от неговите хора, за да му отвори люка. Тренировката беше продължила пет часа и той отчаяно се нуждаеше от глътка чист въздух, но трябваше да почака още малко. Деветдесетметровата подводна лодка лежеше в търбуха на затворен плаващ сух док, който от своя страна бе пристанал в полуизоставена военноморска база, която Кенин използваше като своя собствена. Той спусна една външна стълба и прекоси подвижния трап до метална пътека, простираща се по протежение на сухия док. Вдлъбнатото пространство миришеше на морето, в което «Танго» лежеше, на дизел и ръжда. Мощните прожектори на тавана не успяваха да разпръснат напълно сумрака.

Както беше обичайно за него, вървеше забързано с големи крачки и стигна до няколко стълбища, които щяха да го отведат до люка, през който се излизаше. Едва когато прекрачи през тази врата, напълни гърдите си с чист въздух. Слънцето отдавна беше залязло и духаше хладен вятър. Беше около четири градуса и Кенин знаеше, че настъпи ли зимата, температурата щеше да падне до минус четирийсет.

По друг трап слезе на стария флотски пристан. Докът беше от напукан бетон и надигнали се от студа павета – между тях и пукнатините в бетона растяха снопчета бурени. Зрителното му поле в посока към сушата бе препречено от рушащи се складове, чиято боя отдавна беше олющена от ветровете, спускащи се с вой от Сибир.

Чакаше го кола, шофьорът изскочи и застана мирно, щом го зърна да се появява от сухия док.

Мъжът отдаде чест и отвори задната врата. Кенин се отпусна на дебело тапицираната кожена седалка и веднага измъкна защитения си срещу подслушване мобилен телефон. В подводницата нямаше сигнал и бе пропуснал дузина обаждания. Засега реши да върне само едно обаждане – от неговия адютант капитан трети ранг Виктор Гогол.

– Гогол, Кенин се обажда.

– Адмирале, как мина?

– Утре вечер отплават.

– Пристанищните работници ме увериха, че приспособлението е готово – продължи Гогол.

– Не мога да си обясня как им е хрумнало на колумбийците, че ще им позволя да купят още една подводница, за да превозват кокаин до Америка. Ескобар изглежда достатъчно способен, но американският флот ще се лепне за петите му пет минути след като напусне Южна Америка. Години са нужни, за да обучиш екипаж както трябва, за да избягва американския сонар. Тези глупаци си мислят, че за три седмици са овладели лодката!

– Адмирале, ако не ме лъже паметта, в началото, след закупуването на подводницата, искаха само седмица обучение.

– Помня, помня. Нямаше да могат дори да я изкарат от сухия док. Както вече казах, те са глупаци. Но така е по-добре. Картелът ще ми плати точно преди заминаването на подводницата и щом се потопят на шейсет метра, всмукателите на баластните цистерни ще блокират в отворено положение и лодката ще потъне на дъното на Пасифика. Няма да има нито свидетели, нито неприятности с картела. Е, Виктор, за какво си ме търсил?