Клайв Къслър - Огнен лед

— Може би ще промените мнението си, когато ви унищожим, заедно с вашата операция.

— Малко е късно за това — отвръща Разов. Посочва монитора. Екранът е разделен на три части по вертикалата. На всяка от тях личи светеща точка, която се движи бързо към неравната линия на морското дъно.

— Знам, че сте пуснали бомбите.

— Следователно знаете и че нищо не можете да сторите. Когато те стигнат дъното, ракетните двигатели ще ги забият навътре, те ще експлодират, ще пуснат на воля метанов хидрат, който на свой ред ще раздвижи шелфа, ще се надигнат цунами, които ще пометат три ваши крайбрежни града.

— Да не говорим за побъркания ви план да предизвикате всеобщо затопляне на климата.

Разов изглежда изненадан, но после се усмихва и поклаща глава.

— Би трябвало да допусна възможността да разгадаете крайната ми цел. Както и да е. Да, Сибир ще се превърне в житницата на света, а вашата страна ще бъде дотолкова заета с близане на рани и усилия да се изхрани, че повече няма да си пъхате носа в работите на Русия. Ако се държите прилично, може и да ви продаваме сибирско жито.

— Дали Ирина би одобрила тези бълнувания на побъркан?

Усмивката изчезва.

— Вие сте недостоен дори да произнесете това име.

— Може би. — Остин насочва ругера в сърцето на Разов. — Мога обаче преспокойно да ви пратя при нея.

Разов дава някаква заповед. Завесата, която отделя рубката от картографското помещение се дръпва, за да покаже брадат казак и Пуласки, които минават зад гърба на Остин, с насочени в него автомати. Завесата се отваря напълно и там застава висок мъж, в дълга черна роба. Той поглежда Кърт с дълбоко разположените си очи и облизва устни, сякаш ще го яде. Казва нещо на руски с гробовен глас.

По гръбнака на Остин преминава ледена тръпка, но пистолетът му остава насочен в сърцето на Разов.

Руснакът изглежда се забавлява.

— Искам да ви запозная с Борис, мой съветник и пръв съдружник.

Монахът се усмихва, когато чува името си и заговорва на руски. Разов превежда:

— Борис изказва съжалението си, че не ви е намерил на борда на онзи кораб.

— Нямате представа, колко пък аз съжалявам за същото. Сега нямаше да бъде тук.

— Браво! Добър опит за блъфиране. Махнете оръжието, мистър Остин! Докато ние тук си говорим, моите хора ликвидират вашите отвън.

Остин няма намерение да се подчини. Ако се наложи, ще загине под яростен автоматен огън, но ще завлече Борис и Разов със себе си. Пита се къде ли е Завала. Докато обмисля следващия ход, чува в слушалката гласа на Йегър:

— Чуваш ли ме, Кърт? Все още има шанс. Успях да проникна в кода докрай. Бомбите няма да избухнат сами. Трябва да се активират. Чуваш ли ме?

Без да отмества дулото на ругера от Разов, Остин поглежда монитора. Точиците са легнали на морското дъно. Разов забелязва погледа му.

— Свършено е, мистър Остин!

— Не съвсем — отвръща Кърт. — Бомбите са безвредни, преди да се активират.

Изражението на Разов издава неговата изненада, но той се овладява бързо. Чертите му се изкривяват от гняв.

— Така е. И вие ще можете да видите как се прави това. Жалко за вас, той като ще се наложи да умрете с ясното съзнание, че немощните ви напъни да осуетите моето грандиозно начинание, са се провалили напълно.

Разов прави почти незабележим жест с глава. Борис пристъпва напред и протяга дълги пръсти към клавиатурата. Не успява да я достигне.

Остин насочва пистолета към ръката на монаха и натиска спусъка. Ефектът е унищожителен. Ръката се превръща в дъжд от парчета кости, плът и кръв. Борис гледа с невярващ поглед. Всеки обикновен смъртен би припаднал от болка, но Борис надава яростен рев и отправя към Остин изпълнен с омраза поглед. Бърка с лявата ръка под расото си и вади кинжал. Без да обръща внимание на изтичащата кръв, той тръгва към Остин.

Двамата отзад прищракват с автоматите, но Борис им крясва нещо на руски. Той иска американеца за себе си.

Остин не може да повярва, че наистина вижда този човек все още прав. Вдига ругера, за да приключи въпроса с един изстрел между двете безумни очи, но ръцете му са хванати отзад. Това е Пуласки.

Борис е толкова близо, че Кърт долавя животинската миризма на немитото му тяло, както и отвратителния дъх. Борис се усмихва, като разкрива колекция гнили зъби и вдига ръка, за да нанесе своя удар.

Остин стоварва с все сила пета върху стъпалото на Пуласки, който квичи от болка и охлабва хватката. Остин прикляква и нанася удар с лакът в ребрата му. Пуласки го освобождава напълно. После дългата цев на пистолета почти опира гърдите на руснака. Цялото му тяло е отхвърлено назад от мощния изстрел, той се блъска в стената и пада на пода.