Клайв Къслър - Огнен лед

Абордажът приключва за минута и половина. Стъпили веднъж на палубата, хората се освобождават от ръкавиците. Първите четирима застават в кръг, който става все по плътен, с пристигането на останалите. Хеликоптерите отскачат като подплашени морски кончета и увисват на няколкостотин метра, от двете страни на кораба. Там ще изчакат съобщението за успех или провал на мисията. Във втория случай, ще приберат оцелелите и ще потопят кораба с добре прицелени ракетни удари.

Мейсън се оглежда. Със задоволство установява, че подривникът Джо Берън е налице. Той би могъл и сам да се справи при нужда, но Джо е професионалист. Лейтенантът изважда малка химическа факла. Разтърсва я, за да се смесят химикалите и тя светва със синкаво сияние, което показва на втората група, че всичко е наред. Миг по-късно сам вижда подобен сигнал от другия борд. Радиовръзката ще бъде съвсем кратка.

Мейсън вади мобифона.

— Омега три. Кърмата овладяна. Засега няма противникови сили. Омега две, обади се!

— Омега две. Кърма овладяна. Няма никого.

— Тук Омега едно. Давайте според плана!

— Роджър — отвръща Луис.

— Омега три. Окей.

Мейсън заповядва на отрядите да действат. Те се разделят на две групи. Докато едната заема позиция, готова да прикрие с огън другарите си, втората напредва. След това тя заема позиция, а първата се устремява напред.

След няколко минути, двете групи се събират при носа. Мейсън нарежда на помощника си да огледа мостика, докато сам той се спуска надолу. Групата му бързо преминава през различни отсеци в товарната част на кораба. Спират пред заварена за стената врата. След като не могат да влязат през нея, значи никой не може и да излезе. Отминават я. Нахлуват с готово за стрелба оръжие в котелното отделение. Машините работят, но няма и помен от технически персонал.

Слушалката на Мейсън пропуква.

— Тук палубен отряд. Проверих кубриците и офицерските каюти. Койките са непокътнати, няма жива душа. Доста зловеща картинка!

— Тук котелно помещение. Машините работят. Никакво човешко присъствие.

Двата отряда продължават огледа и все така не срещат жива душа. След внимателна проверка, отново се качват на горната палуба.

Гласът на помощника се обажда отново:

— Лейтенант, мисля, че трябва веднага да се качите на мостика!

Мейсън повежда бързо хората си нагоре. По пътя минава край оставени на пост мъже.

— Нещо ново? — пита той юначагата с голямото пушкало.

— Не, сър.

Лейтенантът влиза в кърмовата рубка. Помощникът и неколцина от хората му го чакат. Всичко изглежда наред.

— Какво искахте да ми покажете?

— Там е работата, сър, че няма нищо. Няма хора никъде.

Мейсън оглежда компютърните монитори, грейнали със синкава светлина, вижда проблясващите на тях букви и цифри и проумява цялата истина: Той и хората му са единствените живи същества на борда на огромния кораб.

Обаждат се другите отряди на Омега. Луис и Кармайкъл докладват, че и останалите два кораба са изоставени.

Докато слуша, Мейсън усеща промяна в хода на кораба. Сигурен е. Корабът не се движи вече напред. Приближава огромния прозорец над палубата и поглежда в мрака. Не може да бъде напълно сигурен, но като че ли коритото се движи странично.

— Лейтенант — възкликва един от хората му, — вижте това!

Мъжът е застанал пред огромен монитор. На него се вижда нещо като мишена за стрелба с лък. Малко встрани от центъра има изображение на кораб. Той се завърта около оста си и приближава центъра на концентричните кръгове. От двете страни на изображението, непрекъснато мигат червени светлини. Мейсън схваща положението за миг. Корабът и двамата му събратя се управляват от друго място.

Мейсън нарежда на помощника си да държи мостика под контрол и вика хеликоптерите да се спуснат на палубата. След това казва на Джо Берън да отиде с помощниците си на предната палуба. Свързва се с другите отряди и нарежда да се заемат с основния елемент от операцията — самите бомби. Мейсън се спуска на първата палуба и повежда подривната група във вътрешността на кораба. Скоро стигат до заварената врата, която са отминали първия път.

Лейтенантът проверява местоположението им върху скицата на кораба — намират се пред хангара с бомбата. Берън се залавя моментално за работа и залепва ивици експлозив върху вратата. Натиква капсул-детонатор в подобната на маджун маса на експлозива и прокарва свързан с него проводник зад близкия ъгъл. Мейсън и останалите се отдалечават на безопасно разстояние и закриват уши с длани. Берън възпламенява експлозива и в коридора отеква глух мощен тътен.