Клайв Къслър - Огнен лед

Лъчът се мята безцелно из палубата, но хората на Разов са добили вече представа за числеността и разположението на нападателите. Смъртоносни цветя разцъфтяват в мрака. Хората залягат. В кратките проблясъци на изстрелите, командосите на Петров се движат като в забавен кадър.

Остин и Завала се хвърлят по корем на палубата и започват да се търкалят докато намерят закрилата на огромен кнехт. Над главите им свирят куршуми, а други рикошират от огромната стоманена гъба. Остин насочва ругера към бягаща фигура, но не е убеден, че уцелва. Стрелбата отсреща се разрежда, което показва, че хората на Разов се пръсват.

— Искат да ни заобиколят — крещи Завала.

Залегналият наблизо Малчо маха с ръка, за да привлече вниманието им.

— Тръгвайте! — крещи той. — Ние ще ги задържим.

Остин храни известни съмнения по въпроса. Малчо и хората му биха могли да удържат позицията за известно време, но също като малобройният спартански отряд при Термопилите, в крайна сметка ще бъдат отблъснати от превъзхождащият ги по численост противник. Малчо прави знак, с насочен над рамото палец. Жестът не се нуждае от превод: Тръгвайте! Двамата дават още няколко изстрела, а после припълзяват под спускателното устройство на една спасителна лодка. Хората на Разов продължават да обстрелват старата им позиция, а двамата рязко стават и хукват към една врата. Влитат вътре, с готово за стрелба оръжие. Кристалните полилеи са тъмни, а единственото осветление осигуряват стенни аплици. Слабата им светлина изважда на бял свят маси столове и кресла. Прекосяват дансинга и минават в другата половина на огромния салон. Остин спира. Обажда се на Петров по радиото и му казва къде се намират.

— Май се набута в гнездото на осите!

— Няма как иначе. Не знам колко дълго ще удържи Малчо.

— Ще останеш изненадан, колко дълго може да удържи. Излезте на палубата — ние я наблюдаваме!

Остин прекъсва връзката, отваря вратата и излиза. Нито следа от Петров и хората му. После от сенките се показват силуети на скрилите се в тях командоси. Приближава Петров.

— Добре направихте, че се обадихте, преди да отворите вратата. Хората ми са малко нещо бързаци. Пратих неколцина и на отсрещната страна. Би трябвало вече да ги чуем…

Прекъсват го експлозии на гранати. Стрелбата става по-хаотична.

— Явно хората ми са намалили гъстотата на вражите редици. Предлагам да продължите към своята цел. Искате ли помощ?

— Ако потрябва, ще те извикам! — отвръща Остин и се насочва към една стълба, която свързва палубата с мостика.

— Късмет! — пожелава Петров.

Остин и Завала са насред път, когато започват да пристигат смразяващите доклади от отрядите Омега. Кърт спира, за да осведоми Завала.

— Бомбите са пуснати — казва му той. — До една!

Завала води и тъкмо е хванал перилото на следващата стълба. Обръща се назад и пита:

— И сега какво?

Вместо отговор, Остин вдига ръка на височината на рамото си и насочва ругера към Завела, който замръзва. Оръжието ревва. Куршумът минава на сантиметри от главата на Джо и въздушната струя раздвижва косите му. Над главата му прелита тежък предмет и тупва глухо на палубата до тях. Завала вижда простряната фигура на едър казак, изпуснал закривена сабя.

— Съжалявам, Джо, но този юнак искаше да навреди на ръста ти.

Завала прокарва пръсти през косите си откъм страната, където профуча куршумът.

— Няма нищо. Винаги съм имал желание да сресвам косите си на тази страна.

— Нищо не можем да сторим по отношение на бомбите — казва тъжно Остин. — Можем обаче да дадем да разбере на мръсния копелдак, който ги пусна.

Сега води Остин и скоро двамата се озовават под крилете, щръкнали от двете страни на мостика. Двамата се разделят. Остин изтичва нагоре по стълбата и се лепва до открехнатата врата. Обширната кърмова рубка е осветена от червени нощни лампи.

Вътре сякаш няма никой, ако не се смята фигурата на мъж, седнал с гръб към Остин, пред светещ екран. Остин прошепва в микрофона инструкции на Завала и тихо влиза. Хрътките на Разов изглежда го усещат. Изникват сякаш от нищото и започват да му се радват. Остин ги отблъсква с ръка, но тук свършват надеждите му да остане незабелязан. Разов се обръща и мръщи вежди, гледайки посрещането, осигурено от собствените му кучета. Крясва им кратка команда, при която те се връщат със скимтене и подвити опашки. Тънките устни се разтягат в злобна усмивка.

— Очаквах ви, мистър Остин. Хората ми съобщиха за вашето и на мистър Завала присъствие на борда. Радвам се да ви видя отново. Жалко, че се наложи така бързо да ни напуснете последния път.