Клайв Къслър - Огнен лед

Тогава Пуласки нанася силен удар с приклад в главата на Остин, който вижда цялата галактика на куп. Стоварва се на палубата, но острата болка не му позволява да загуби съзнание. С премрежен поглед, вижда Разов да въвежда инструкции в компютъра. Усеща как ругерът отново подскача в ръката му и потъва в мрак.

Пуласки се навежда над него, за да му прати последен куршум, но откъм втората врата избумтява оръдието на Завала. Пуласки и застаналият зад него казак се строполяват едновременно.

Когато Остин идва в съзнание, до него е клекнал Завала. Хрътките са се свили страхливо в един ъгъл, още когато започва пукотевицата. Сега приближават и близват ръката на Кърт.

— Съжалявам, че не можах да дойда по-рано, но се наложи да се разправя с неколцина от негодниците на Разов по-напред.

Остин отблъсва нежно кучетата и пита:

— А той къде е?

— Измъкна се, докато бях зает с тези двамата.

Подкрепян от Завала, Остин се изправя на крака. Поглежда труповете на Пуласки, казака и Борис, сетне отива при компютъра. Екранът представлява димяща дупка.

— Бомбите трябваше да се активират от тук. Разов въвеждаше командата, когато аз разбих терминала със случайно попадение.

Завала се смее.

— Дано не му е изтекла гаранцията!

Остин търси по радиото Петров:

— Къде си, Иван?

— Тук съм си. Някакви проблеми?

— Имаше някои, но се справихме. Как е при теб?

— Допуснаха грешката да се опитат да ни заобикалят. Ние ги чакахме готови. Извадиха няколко мои хора от строя, но ще се оправят.

— Добра работа! Борис е мъртъв. Не позволихме да активират бомбите. Разов избяга. Потърси го!

— Добре… почакай… излита някакъв хеликоптер.

Остин долавя трясъка на двигател в безредната автоматна пукотевица. Излиза на крилото, за да види как черната машина се издига над кораба. Вдига пистолета, но мачтите му пречат. След миг хеликоптерът изчезва в мрака.

Нещо докосва коляното му. Хрътките се нуждаят от ласка и храна. Остин прибира оръжието и ги гали. С двете бели животни подире им, той и Завала се спускат надолу, за да се присъединят към отряда на Петров. Може пък той да изнамери отнякъде чиния наденички за новите му приятели.

Англия

Тридесет и шест часа по-късно, лорд Додсън се изправя внезапно в коженото си кресло, прогонва съня и оглежда познатата ламперия на кабинета си. Задрямал е с нова биография на адмирал Нелсън 70 70 Адмирал Нелсън — Хорейшио Висконт (1758–1805) разгромил армадата на Наполеон в битката при Трафалгар (1805). . Започва да си мърмори недоволно. Старост — нерадост. Животът на адмирала е всичко друго, само не и скучен.

Събуден е от някакъв шум — не може да има съмнение. Но сега цари пълна тишина. Икономката Джена си е отишла преди малко. В къщата няма духове или поне той не знае за такива, макар понякога да се скърца и стене. Посяга към изстиналата лула в пепелника и обмисля възможността да я разпали. Любопитството му надделява. Той оставя лулата и книгата, става от креслото, отваря вратата и излиза в мекия полумрак.

Огромни светещи облаци прекосяват лицето на луната и на разни места през тях надничат звезди. Опитва с длан порива на вятъра. Не, звукът положително не е бил причинен от него. Връща се в къщата и застива при накъсания, скърцащ звук, който идва от кухнята. Да се е върнала Джена, без да му се обади? Невъзможно. Тя има да се грижи за болна сестра, а при нея семейството стои над всичко.

Додсън се връща тихо в кабинета и сваля ловната пушка от мястото й над камината. Намира с трепереща ръка кутия патрони в чекмеджето. Зарежда пушката и тръгва към кухнята.

Там свети. Погледът му веднага съзира счупеното стъкло на задната врата. Подът е посипан с прозрачни парченца. Може би събудилият го звук е от нечия непредпазлива стъпка върху натрошеното стъкло. Крадци. Доста нагла постъпка — да проникнеш с взлом в къща, в която има човек. Додсън приближава повредената врата, за да я разгледа по-добре. Докато се навежда, съзира в едно от здравите стъкла някакво отражение.

Обръща се бързо. От килера е излязъл с пистолет в ръка, някакъв мъж.

— Добър вечер, лорд Додсън — казва той. — Подайте ми тази пушка, ако обичате!

Додсън се псува наум, че не е погледнал най-напред в килера. Той навежда дулото и подава оръжието.

— Кой сте вие, по дяволите и какво търсите в моя дом?

— Казвам се Разов и съм законният притежател на един ценен предмет, който се намира във ваше владение.

— Изпаднали сте в дълбока заблуда — всичко в тази къща е моя собственост.