Клайв Къслър - Огнен лед

Втурват се към димящата врата, в която зее назъбен правоъгълен отвор. Тънкият като змиорка Берън се вмъква вътре с лекота. Останалите подават саковете си през дупката и бързо влизат. Лъчи от фенерчета се стрелкат във всички посоки, а после някой открива прекъсвача на корабното осветление и залата се огрява от мощно сияние.

Отрядът тюлени се вижда върху огромна платформа с правоъгълен отвор в средата. Ракетата виси в отвора, окачена на тавана и закрепена неподвижно, с помощта на огромни, прилични на ръце лостове, опрени в стените. Мъжете наблюдават със страхопочитание страховития цилиндър. От лъскавата му повърхност се отразява светлина.

— Бързо! Нямаме време за гледане! — виква Мейсън.

Берън прокарва длани по повърхността на ракетата. След това изучава сложната плетеница от тръбопроводи и жици, които влизат в нея провесени от тавана. Поема си дъх.

— Не съм виждал никога подобно чудо!

— Въпросът е, можеш ли да я обезвредиш?

Берън се усмихва и потрива ръце.

— Папата в Рим ли живее?

— Не, живее във Ватикана.

— Пак е близо. — Берън вади стетоскоп от сака си и го поставя в ушите. Преслушва няколко места по повърхността на цилиндъра, с израза на кардиолог, който преглежда пациент.

— Готова е за излизане. Чувам шум.

— Ами тези връзки? — пита Мейсън.

— Гориво и енергия. Бих могъл да ги прекъсна, но е възможно това да се окаже сигнал за съоръжението да поеме командването си само.

— С други думи, да се самостартира.

Берън кимва.

— Трябва да й изрежа сърцето.

Той прокарва пръсти по ръба на панел, който леко се откроява се върху повърхността. Рови в сака си за инструменти и не след дълго намира подходящ ключ за крепежните болтове на панела. Започва да ги отвива с акумулаторен върток.

Като някакъв спортен коментатор, описващ хода на състезание, Мейсън съобщава на другите два отряда какво точно прави Берън. Междувременно останалите от отряда претърсват наоколо и откриват стоманено въже, дебело три сантиметра, с което връзват горната част на цилиндъра към тавана, с надежда да го спрат, ако рече да тръгне.

Берън напредва бавно с работата си. Няколко болта са заяли от влажния въздух в хангара и той използва специални инструменти, за да ги захване здраво. Внезапно замръзва и се ослушва.

— Да пукне дано! — казва той.

— Какво има? — пита Мейсън, който наднича през рамото му. Берън понечва да отговори, но Мейсън му дава знак с ръка да замълчи. Обажда се помощникът от мостика.

— Не знам какво може да означава това, лейтенант, но уредите се побъркаха до един.

— Задръж така! — Мейсън се обръща към Берън: — От мостика съобщават са необичайна активност на всички прибори. — Мейсън наостря уши. Помещението се изпълва с нарастващ шум.

Берън се оглежда, сякаш иска да види самия шум.

— Проклетата машина ще тръгне всеки миг!

— Можеш ли да й попречиш?

— Ако успея да махна този капак, може би ще мога да прекъсна активиращата верига. Бъдете готов с клещите.

Берън отвива нов болт и се насочва към следващия, когато чуват друг шум. Прилича на стържене на огромна скоростна кутия. Шумът идва изпод краката им. Всички поглеждат надолу, което ги спасява от ослепяване. Електрически проводници и тръби се откъсват с ярка светлина от страните на корпуса, малко над главите им. Хората се хвърлят по корем. Отдолу започват да се отварят клапите на големия шлюз.

Чува се шум от роторите на двигателя.

Клапите се отварят напълно и следва нова експлозия. Страничните „ръце“ се откъсват. Импровизираните стоманени спирачки се скъсват като конци и свободните краища на стоманеното въже свистят във въздуха, готови да отрежат всяка попаднала на пътя им глава.

И после бомбата потъва надолу.

В ушите на Мейсън кънтят викове. Другите два отряда стават свидетели на същата картина. Джо Луис крещи:

— Тук Омега две. Бомбата тръгна.

След това се разнася гласът на Кармайкъл:

— И нашата също.

Мейсън и отрядът му застават на ръба на отвора и гледат надолу. Воден вихър и пяна изпълват правоъгълния отвор, който прилича на дверите адови.

Старшият сред хората на Петров, гигант, когото Остин нарича Малчо, пристъпва напред и забива дървения приклад на калашника си в главата на горилата. Краката на негодника омекват и той рухва на палубата. Към тях тичат някакви фигури. Светва фенерче и лъчът му попада върху Остин. Излайва кратък откос. При скорост шестстотин изстрела в минута и от такова малко разстояние, дори късият откос е смъртоносен.