Клайв Къслър - Огнен лед

Той излиза от килера, без да затвори тайната врата, понеже ръцете му са заети с короната. Възнамерява да я остави в колата си, а сетне да се върне и да запечата лорда завинаги в каменната му гробница. Икономката ще убие и хвърли в реката след това.

Докато мъкне своя товар към задната врата, някой чука по предната. Разов замръзва.

Чува се гласът на Завала:

— Лорд Додсън, у дома ли сте? — Следва по-силно чукане. Неканеният гост се отправя към кухнята.

Додсън е оставил официалния вход отключен. Завала и Остин влизат с пистолети в ръце. Завала вика отново. Минават по коридора и виждат слаба светлина да струи през открехнатата врата на килера. Двамата се споглеждат и Остин се спуска по витата стълба, докато Завала го пази отзад.

Кърт вижда лорд Додсън, седнал на пода и маха лепенката от устата му.

— Ранен ли сте?

— Нищо ми няма. Стигнете Разов — отмъкна короната!

Остин прерязва с джобно ножче лентите по краката и ръцете на Додсън и двамата се качват горе. Лордът се усмихва при вида на Завала.

— Приятно ми е да ви видя отново, мистър Завала!

— И аз се радвам! Това е колегата ми Кърт Остин.

— Много ми е приятно да се запознаем, мистър Остин!

— Задната врата е отворена — съобщава Завала. — Сигурно се е измъкнал през нея.

Додсън изглежда притеснен.

— Да сте видели икономката ми?

— Ако говорите за онази огромна и много сърдита жена, която открихме вързана в една наета кола, можете да бъдете спокоен — изпратихме я за полицията.

— Благодаря ви. Разов сигурно ще тръгне към реката, когато види, че колата му я няма. Там имам лодка, с която може да избяга.

Завала тръгва към задната врата.

— Почакайте! — казва Додсън. — Има и по-добър път. Елате с мен!

За изненада на гостите, лордът ги връща обратно в каменното подземие. Със завъртане на друг чифт скоби, той отваря нова врата в стената.

— Това е стар тунел, изграден като за тайно отстъпление. Излиза в дъното на сух кладенец, близо до реката. Можете да се изкачите по специални стъпала, издълбани в стената му. Може би ще стигнете лодката преди този отвратителен тип. Короната няма да му позволи да върви бързо.

— Благодарим ви, лорд Додсън — казва Остин и се шмугва в тунела.

— Не влизайте в реката след него! Плитчините са много опасни. Тинята е като плаващи пясъци — може да погълне и кон.

Двамата едва чуват предупреждението, хукнали приведени на две по тунела. Нямат фенерче и плъзгат длани по стената, за да следват правилната посока. Миризмата на застояла вода и гниеща растителност се засилва. Тунелът рязко свършва и ако не е бледият, светъл кръг над главите им, биха се блъснали в стена.

Остин намира опипом стъпалата и двамата прехвърлят след малко ниския зид на кладенеца, за да видят очертанията на малка къщичка за лодка, на брега на реката. Отиват при нея и заемат позиции от двете страни на кея.

Не след дълго, чуват стъпки и тежко дишане. Разов бърза към тях. Още малко и ще им падне в ръцете, но неочаквано от облаците се показва лунният кръг, който осветява сребърната коса на Остин. Макар и само за миг, Разов успява да зърне цялата картинка и рязко свърва покрай брега, за да избегне засадата.

— Разов, спри, няма смисъл! — крясва Остин.

В отговор се чува шум от счупени съчки. Следва плясък. Остин и Завала се отправят натам, докато стигат тревист бряг на около метър над водата. Разов се опитва да прекоси реката, но едва направил няколко крачки, краката му затъват в меката тиня. Опитва се да се върне назад, но безуспешно. Стои до кръста във вода, с лице към брега и продължава да стиска короната в ръце.

— Не мога да мръдна — казва Разов.

Остин си спомня думите на лорда за плаващия пясък. Грабва откършен клон и го протяга в реката.

— Дръж! — казва той.

Разов е потънал почти до мишниците, но не посяга към клона.

— Пусни проклетата корона! — крясва Остин.

— Няма! Твърде дълго я чаках.

— Тя не струва колкото живота ти.

Водата е стигнала до брадичката на Разов и отговорът му е неразбираем. Вдига короната и я поставя на главата си. Тежестта й го натиква още по-бързо в реката. Лицето му изчезва, вижда се само короната. Сетне потъва и тя.

— Боже мой! — възкликва Завала на испански. — Ама че начин да си отидеш от този свят!

Чуват нови стъпки. Лорд Додсън пристига задъхан, с пушка и фенер в ръце.

— Къде е онзи негодник?

— Там. — Остин хвърля ненужния клон към мястото на потъването. — Отнесе и короната.

— Мили боже! — възкликва лордът. Насочва лъча на фенера към мътната, кафява вода. Само няколко мехурчета показват лобното място, но и те скоро изчезват, отнесени от бавното течение.