Клайв Къслър - Изгубеният град

„Изчезналият телевизионен екип още не е намерен. Полицията е озадачена“

Беше новинарска статия на лондонския клон на „Ройтерс“.

„Властите твърдят, че все още нямат никакви улики по случая с изчезването на седемте участници и четиримата членове на техническия екип от шоуто «Изгнаници» на остров близо до брега на Шотландия.

Според правилата на играта всяка седмица членовете на «клана» гласуват за изгонването на един от участниците от острова. Хеликоптерът, изпратен да вземе последната изгонена участничка, установил, че другите липсват. Полицията и ФБР открили следи от кръв говорещи за евентуално насилствено отвличане или смърт.

Единствената оцеляла, която успяла да се скрие се възстановява у дома. Според някои източници тя съобщила, че екипът и участниците са били нападна ти от «червенооки демони». Властите не взимат под внимание информацията, тъй като смятат, че оцелялата страда от халюцинации вследствие на шока.

Популярното телевизионно шоу, напомнящо на предавания от типа на «Сървайвър», често е критикувано заради умишлено създаване на напрежение между участниците и подлагането им на опасни изпитания, свързани с психичен и физически стрес. Телевизията предлага награда от 50 000 долара за информация по случая.“

Кърт подаде вестника на Дзавала, който също прочете статията и попита:

— Каква е връзката с изчезването на „Алвин“?

— Признавам, че е доста косвена, но опитайте да следвате мисълта ми. Първо се замислих за следите по дъното. Ясно е, че в Изгубения град се случва нещо и някой държи то да остане тайна.

— Звучи логично, който и да е оставил следите, не би искал някой друг да си вре носа около термалните пукнатини.

— Ако вие имахте такава тайна, и някоя подводница, окичена с камери, се намърда в задния ви двор, какво щяхте да направите?

— Много просто — отговори Дзавала. — Експедицията беше широко разгласена. Просто щях да се изнеса от там.

— Не е толкова просто — обади се Остин. — Някой ще види следите и ще започне да задава въпроси. По-скоро ще предпочетеш да елиминираш натрапниците и да се погрижиш за всички свидетели.

— Това обяснява защо са пуснали червенооките изроди срещу „Атлантида“ — съгласи се Дзавала.

— Да предположим, че „Атлантида“ беше изчезнал — продължи Остин. — След време „Алвин“ изплува и когато вижда, че кораба го няма, подава сигнал за помощ. Започва повсеместно издирване. Винаги има шанс то да привлече още повече внимание.

— Което ще рече, че каквото и да е, това, което е оставило следите по дъното, може да е отвлякло и „Алвин“.

— Гутиерес каза, че батискафът не е долу и аз му вярвам — потвърди Мюлер.

Остин отново погледна статията.

— Червени очи тук. Червени очи там. Както сам казахте, твърде косвена връзка.

— Съгласен съм. Затова поръчах да направят серия от сателитни снимки на водите около острова на шоуто. — Той извади една купчина снимки и ги пръсна по масата. — На повечето съседни острови има малки рибарски селища, които съществуват от години. Други са обитавани само от птици. Този обаче привлече вниманието ми.

Той плъзна една от снимките към Остин. На нея се виждаха примитивни пътища и няколко постройки, скупчени далеч от брега.

— Имате ли идея какви са тези сгради? — попита Остин.

— Островът някога е бил собственост на британското правителство, което го използвало за база за подводници през Втората световна и по време на Студената война. По-късно бил продаден на частна корпорация. Все още разследваме въпроса. Предполага се, че се ползва за научни изследвания на птици, но никой не знае със сигурност, защото достъпът е забранен.

— А това може би е патрулиращ катер, който се грижи за спазването на забраната — каза Остин, като посочи една малка бяла линия.

— Добро предположение — съгласи се Мюлер. — Поръчах снимки от различни части на деня, но лодката винаги е близо до острова, следвайки в общи линии един и същ маршрут.

Докато разглеждаше скалите и плитчините около острова, Остин забеляза тъмен овален предмет близо до устието на залива. Видя го и на други снимки, но с различно местоположение. Имаше размазани очертания, сякаш се намираше под водата. Подаде снимките на Дзавала.

— Погледни и ми кажи дали виждаш нещо необичайно, Джо.

Като спец по подводни средства с дистанционно и човешко управление, Дзавала веднага забеляза необичайния обект. Пръсна снимките по масата.

— Това е някакво подводно средство — потвърди той.