Клайв Къслър - Изгубеният град

— А можеш ли да ни кажеш нещо за производителя?

— Рядко съм виждал по-добре изработен шлем. Погледнете вътрешността му. Не се вижда нито един белег от удар с чук. Дори без печата, щях да се досетя, че има само един производител, способен да направи подобно нещо: семейство Фошар.

— Какво знаете за тях?

— Фошар са една от трите фамилии, създали гилдията, която днес познаваме като „Ланс“. Едната фамилия се занимавала само със закаляване на метала, другата произвеждала броните, а Фошар били търговците: те изпращали свои агенти из цяла Европа, които продавали стоката. В резултат на това се сдобили със сериозни политически връзки. Обикновено не поставяли печат. Смятали, че качеството говори само за себе си, затова се учудвам, че виждам тук герба им. Шлемът явно е бил особено важен за семейството.

— Мадам Фошар ми каза, че орлите символизират трите семейства.

Очите на Уибл бързо премигнаха.

— Вие сте разговаряли с мадам Фошар?

Скай кимна.

— Изключително! Говори се, че е много саможива. Как ви се стори на вас?

— Нещо между скорпион и паяк черна вдовица — отговори Скай, без да се колебае. — Каза, че средният орел е този на Фошар, които са взели властта след много бракове и смърти.

Уибл се разсмя нервно.

— А каза ли ви колко от тези смърти са били преждевременни и колко от браковете — насочени единствено към укрепването на властта им?

— Мадам Фошар разказва доста избирателно за семейството си. Така например отрича, че са били достатъчно могъщи, за да предизвикат Първата световна война и че са имали пръст в провокирането на Втората.

— Тези слухове се носят от много години. Някои производители на оръжие наистина са насърчавали войната. Фошар са били най-активните. Аха! Вие къде го чухте?

— От един англичанин на име Кавендиш. Той каза също така, че Фошар са откраднали технологията на неговото семейство за производство на стомана.

— А, сър Кавендиш. Да, това е вярно. Семейството му откри забележителен начин за обработване на метала. Фошар го откраднаха. — Уибл погали с пръсти шлема. — Кажете ми, виждате ли нещо необичайно в герба?

Скай го разгледа внимателно. Първо не забеляза нищо, но после очите й се разшириха от удивление.

— Момент! В ноктите на единия крак има повече копия, отколкото в другия.

— Набито око, аха! И аз забелязах същото и го сравних с герба на Фошар. В оригиналния му вид броят на копията е еднакъв. Когато го разгледах по-внимателно, установих, че допълнителното копие е поставено значително по-късно от времето, когато е бил изработен шлемът. Може би през последните стотина години.

— Каква може да е причината?

Уибл се усмихна загадъчно и постави шлема под монтирана на стойка лупа.

— Вижте сама, мадмоазел Лабел.

Скай се взря през увеличителното стъкло.

— Дръжката и върхът на копието всъщност са съставени от знаци. Цифри и букви. Ела да погледнеш, Шарл.

Дарне също се наведе над лупата.

— Прилича на алгебрично уравнение.

— Да, да, аха! И на мен така ми се струва — рече Уибл. — Но не можах да го дешифрирам. За тази работа си трябва специалист.

— Кърт каза, че този шлем може би крие ключа към загадката на Фошар — замисли се Скай. — Трябва да се върна в Париж и да го покажа на някой криптолог или математик от университета.

— Жалко — натъжи се Уибл, — надявах да са успея да му направя копие. Може би друг път?

Скай се усмихна.

— Да, мосю Уибл. Може би друг път.

Той върна шлема в кутията и я подаде на Скай. Двамата с Дарне му благодариха и се сбогуваха. Скай помоли антикваря да я закара до гарата. Дарне се разочарова от бързото й заминаване и се опита да я убеди да му погостува. Но Скай беше непреклонна и му обеща някой път да дойде за по-дълго.

— Щом това е решението ти, длъжен съм да го уважа — съгласи се накрая Дарне. — Ще се видиш ли с мистър Остин?

— Надявам се. Имаме уговорка за вечеря. Защо питаш?

— Боя се, че може би си в опасност, и ще бъда по-спокоен, ако той е наблизо да те наглежда.

— Мога да се грижа за себе си, Шарл. — Тя го целуна по бузите. — Но ако ще се почувстваш по-добре, ще му звънна.

— Благодаря ти. И се обади, когато стигнеш у дома.

— Прекалено много се тревожиш! Но ще ти се обадя.

Вярна на думата си, малко след като влакът потегли на север, тя се опита да се свърже с Остин. Служителят на рецепцията каза, че има съобщение за нея:

— Мистър Остин каза, че е изникнал спешен случай, и при първа възможност ще ви се обади.

Тя се зачуди какво ли може да е било толкова спешно, че да замине, без да я предупреди, но вече го познаваше достатъчно добре, за да знае, че е човек на действието. Беше сигурна, че ще спази обещанието си.