Клайв Къслър - Изгубеният град

— Идвам от среща със Стрега — каза той тихо. — Очевидно изпитанията на формулата са били успешни.

— Поздравления! Значи вече сме излишни. Защо сме живи още?

— Стрега може да е кретен и убиец, но е педантичен в организацията. Първо ще се погрижи да приключи работата на острова, така че да може да се позабавлява на спокойствие. Предполагам, че утре ще ни заведе на чудесен пикник и ще ни накара да изкопаем собствените си гробове.

— В такъв случай ни остава само тази вечер. — Траут му подаде бележника. — Съвпада ли с твоите наблюдения за топографията на острова?

Маклийн разгледа картата.

— Добър си. Абсолютно точна е. Сега какво следва?

— Както би казал Кърт Остин, МП.

— Моля?!

— „Мисли просто“! Минаваме през прохода, който е единственият възможен път и стигаме до пристанището. Каза, че там има кей.

— Не съм сигурен. Дойдохме по мръкнало.

— Най-вероятно има. Допускаме, че където има кей, има и лодка. Взимаме я назаем. Щом излезем в открито море, ще разберем къде сме.

— А резервен план, ако нещо се обърка?

— Няма резервен план. Ако нещо се обърка, сме мъртви. Но предвид утрешната алтернатива си струва да опитаме.

Маклийн се взря в очите му. Зад академичните черти на Траут се криеше сила и решителност. Устата му се разтегна в мрачна усмивка.

— Простотата ми допада. Изпълнението малко ме притеснява.

Траут го погледна.

— Нямаме избор!

— Съжалявам, че песимизмът ми си личи. Тези хора ме пречупиха. Ще направя всичко, което зависи от мен.

Пол се облегна замислено и погледна към Гамей и Санди, които седяха в другия край на помещението и изследваха микроорганизми от пукнатините. После очите му се плъзнаха към другите учени, потънали в задачите си, блажено неподозиращи за надвисналата заплаха. Маклийн проследи погледа му.

— Ами тези нещастници?

— Възможно ли е Стрега да е вербувал някой от тях да ни следи?

— Разговарял съм с всеки един поотделно. И те се страхуват за живота си, също като нас.

Траут стисна зъби, обмисляйки сложността на бягството и слабите места на плана.

— Ще бъде рисковано дори само за четирима ни. Голяма група ще привлече повече внимание. Единствената ни надежда е да успеем да излезем от лабораторния комплекс накуп. Ако успеем да вземем лодка, тя ще има някакъв навигационен уред и радио. Ще повикаме помощ.

— А ако не успеем?

— Всички потъваме заедно с кораба.

— Много добре. Как предлагаш да се изплъзнем от охраната при електрическата ограда?

— Ще трябва някак да отвлечем вниманието им.

— Няма да е лесно. Хората на Стрега са професионални убийци.

— Може да са заети със спасяването на собствения си живот.

Кръвта се дръпна от лицето на Маклийн, когато Траут му изложи плана си.

— Божичко, човече! Положението може да излезе от контрол.

— Надявам се точно това да се случи. Ако не успеем да си осигурим транспорт, ще трябва да разчитаме на краката си, което означава, че всяка минута ще бъде ценна.

— Не вдигай очи, но един от пазачите ни гледа — каза Маклийн. — Ще размахам ръце, все едно съм ядосан. Не се шашкай.

— Спокойно!

Маклийн посочи спектрометъра и се намръщи. После взе бележника, тресна го на масата, изруга и се отдалечи. Траут се изправи и го изгледа вбесено. Пазачът се разсмя на скандала, извади пакет цигари и излезе навън да пуши.

Пол използва този момент да отиде при Санди и Гамей и да им сподели добрата новина.

Остин прекрачи прага на шумната кръчма „Грозният морски змей“ и тръгна през задименото помещение към масата в ъгъла. Там Дзавала си говореше с беззъб мъж, приличащ на шотландска версия на героя от „Стареца и морето“. Дзавала го видя че влиза и стисна ръката на мъжа, който стана и се отправи към бара.

Остин седна на освободения стол и каза:

— Радвам се, че завързваш приятелства.

— Не е лесно за мексиканче като мен. Акцентът им е трудно смилаем, също като чили. И за капак на всичко в целия град няма и капка текила. — Джо вдигна халбата си, за да покаже колко е тежко положението.

— Отвратително! — рече Остин без капка съчувствие. Махна на сервитьорката и след минута вече пиеше тъмна бира.

— Как мина мисията ти? — поинтересува се Дзавала.

Остин бръкна в джоба на якето, извади ключодържател и го сложи на масата.

— Пред себе си виждаш ключа на най-новото попълнение в изисканата флотилия на НАМПД.

— Имаше ли проблеми?

Остин поклати глава.

— Разходих се по рибарския кей и си избрах най-окаяната лодка. После направих на собственика оферта, на която той не можа да устои.