Клайв Къслър - Портата на дявола

Кърт бръкна в джоба си и извади металните плочки, които бе взел от мъртвия пилот. Уолъс ги погледна с благоговение, сякаш бяха от чисто злато.

– Един флотски екип ще дойде утре – каза Кърт. – Чарли ще бъде погребан в Арлингтън следващата седмица. И аз ще бъда там.

– Вие?

– Вие сте изгубили приятел тук, но в известен смисъл спасихте моя живот и живота на приятеля ми. И двамата ще дойдем на погребението. Дължим ви много повече.

– Много дълъг се оказа пътят му до дома – каза Уолъс. Кърт кимна, така беше.

– Ще се видим там – каза старецът. Усмихна се на Катерина, вирна нос пред руския експерт и се върна в лодката, с която беше дошъл. Отне му само миг да се качи на борда. Взе един венец и го пусна леко по водата.

Три дни по-късно, когато приключиха с изваждането на сандъците и след като прекара четирийсет и осем часа с Катерина, Кърт се върна в Щатите.

Катерина не искаше да го признае, но той имаше странното усещане, че се бе наслаждавала на ролята си на шпионин. Обещаха си да се видят отново някой ден и Кърт се зачуди дали срещата ще е внимателно планирана или просто случайно ще се озоват в епицентъра на нов международен скандал. Така или иначе очакваше я с нетърпение.

Сега вървеше из офисите на НАМПД, които бяха празни през уикенда. Джо му бе оставил съобщение да си върви у дома.

Той последва съвета му и тръгна към своята лодка на река Потомак.

Усети миризма на мариновани пържоли, които се печаха на скарата на палубата на собствената му яхта. Заобиколи към кърмата.

Джо и Пол стояха на палубата над реката, а Гамей се бе излегнала в един шезлонг до тях. Пол като че ли бе поел управлението на барбекюто, на което съскаха четири пържоли.

Джо драскаше нещо на изтриващата се дъска. До него, в ъгъла на масата, имаше бутилка мерло, охладител за бира и някакви туристически брошури.

Гамей прегърна Кърт и каза:

– Добре дошъл у дома!

– Вие нали знаете, че това е моят дом, а не общежитие – отбеляза той.

Те се засмяха и Кърт прелисти брошурите, като отбеляза основната тема.

Джо му подаде леденостудена „Бохемия”, както му бе подал бирата от капитанските запаси на борда на „ Арго”.

Двамата Траут пиеха вино.

– Какво става тук? – попита Кърт, имаше чувството, че се е озовал на тайно събиране.

– Планираме пътешествие – обяви Джо.

– Не прекарахме ли достатъчно време заедно? – пошегува се Кърт. Имаше чувството, че е със семейството си.

– Това ще е ваканция – каза Гамей. – Няма да има гонитби, стрелби, нито експлозии.

– Нима? – Кърт отпи от бирата. – И къде ще ходим?

– Радвам се, че попита – каза Джо и тръгна към бялата дъска, на която бе написал три имена. Пред всяко имаше отметка.

– Вече гласувахме – каза Пол, – но не сме взели решение.

– Значи аз съм решаващият глас – предположи Кърт.

– Точно така – обади се Джо. – И не позволявай на факта, че нееднократно съм ти спасявал живота, да повлияе на избора ти.

Кърт се приближи към дъската, като го изгледа накриво.

– Или пък факта, че неведнъж си ми създавал проблеми. Огледа предложенията.

– Осемдневно сафари с камили в Мароко – прочете той първото. До него бе изписано името на Пол. – Яздил ли си камила, Пол?

– Не съм, но…

– Осем минути може и да е забавно, но осем дни… – Кърт поклати глава.

Пол изглеждаше засегнат. Гамей и Джо се усмихваха.

– Поход в Долината на смъртта – прочете Кърт следващия ред. Изборът на Гамей. Погледна я и попита: – Долината на смъртта? Там не е ли малко неприветливо?

– Стига де, красиво е! – не се съгласи Гамей.

– Да! – каза Джо и вдигна ръце, като победител.

– Не бързай, партньоре – изгледа го косо Кърт. – Не съм сигурен, че пустинята Гоби е туристическа дестинация.

– Напротив, видях реклама. Дори имат слоган – „ Да отидем в Гоби”!

Кърт се засмя.

– Трябва още малко да поработят върху слогана.

– Там е сухо – отбеляза Джо. – Няма никакъв начин да се удавим, да замръзнем или да си съсипя най-хубавата риза „Армани”.

Кърт се засмя отново, защото си представи Джо с риза „Армани” насред пустинята. Въздъхна, предполагаше, че не са напълно сериозни, но пък имаше едно слънчево и сухо място, където винаги бе искал да иде.

– Аз гласувам за Австралийската пустош – каза той. – Улуру, ръждясващи кокошарници и австралийска бира.

Тримата го погледнаха смаяни.

– Ръждясващи кокошарници ли? – попита Гамей и настана пълна какофония от протести и обяснения защо Австралия няма да свърши работа. Когато приключиха, Пол обърна пържолите, а Кърт допи бирата си.