Клайв Къслър - Портата на дявола

Щом свърши и тази работа, Кърт обърна подводницата и започна да се отдалечава от кораба. Пред следващите часове двамата се бориха със съня, но скоро след зазоряване един военен хеликоптер ги забеляза, спусна се и ги прибра.

Кърт попита за новини.

Медикът му разказа за паниката във Вашингтон, но че нищо не се е случило. Кърт попита за Сиера Леоне и узна, че с конструкциите до брега е свършено. Бяха дадени жертви, но заплахата бе елиминирана. Кърт попита дали не са чули и за мистериозни катастрофи на руски реактивни самолети, и със задоволство разбра, че няма такива.

Продължи да разпитва за отвлечените учени, когато лекарят вдигна ръка.

– Ще се оправите – каза той, – но сега трябва да замълчите.

Кърт разбра.

Погледна към Катерина, докато прелитаха над димящия корпус на „Оникс”, който сега гъмжеше от американски морски пехотинци. Оттам извиха на запад и започнаха деветдесетминутното пътуване към фрегатата, от която бе излетял хеликоптерът.

След като научи новините, за първи път от седмици Кърт почувства покой. Това усещане, изтощението и ритмичното пърпорене на перките на хеликоптера го успокояваха и приспиваха. Той затвори очи и се унесе.

В деня след инцидента светът като че ли се въртеше малко по-бавно. Ситуацията в Сиера Леоне бе стабилизирана с помощта на мироопазващи сили от ООН и войници от Африканския съюз. Много политически затворници бяха освободени, включително и братът на Джема Гаранд, който сега бе помолен да състави коалиционно правителство.

Отвлечените учени бяха открити и върнати в родните си страни. Неколцина от тях бяха ранени, но само един бе мъртъв. Най-много жертви бяха дадени от американските сили, атакували региона. Трийсет и един човека – мъже и жени от „Мемфис” бяха мъртви или безследно изчезнали. Единайсет авиатори от флота – пилоти и радисти – бяха убити. Но тяхната саможертва и усилията на цивилните от НАМПД бяха предотвратили огромно бедствие.

Във Вашингтон не бе загинал никой. Имаше десетина автомобилни катастрофи, няколкостотин ранени, но хората бяха останали относително спокойни в усилията си да се доберат до безопасно прикритие.

Кърт се беше върнал в Щатите и се възстановяваше. Гледаше новините по телевизията и с нетърпение чакаше посещенията на Джо Дзавала, семейство Траут и Дърк Пит. Джо часове наред му разказваше за приключенията си с екипажа на ИЛ-76 в Танжер. Пол и Гамей имаха свои истории за разказване, но не така забавни, а от онези, с които хората се гордеят. Кърт забеляза, че постоянно се държат за ръце.

Дърк Пит поздрави всички за добре свършената работа и започна да изрежда щетите – „Баракуда”, ултралеките самолети, пораженията по футболния стадион, юридическите проблеми с клуб „Белия раджа” в Сингапур, и нещо за някакъв липсващ леопард.

– Дори не искам да знам защо плащаме за залавянето на някакъв леопард – каза Дърк.

Кърт отвори уста, за да обясни, но замълча. Имаше ли смисъл?

Полетът с ИЛ-76 бе следващият в списъка, после изгубеният „Експрес за лунатици“, както и международното почистване на петролния разлив от „Ониск” след атаката с торпедата.

Когато приключи, Дърк се усмихна:

– С годините научих няколко неща – каза той. – Едното от тях е, че вие си струвате парите. Ти и Джо сте като някоя от моите коли. Скъпи, вредни за околната среда и често причиняващи болки в гърба, но пък си струвате всяка стотинка.

Веднага щом се пооправи малко, Кърт се свърза с Катерина и уреди да се срещнат на Санта Мария.

След всичко случило се американското и руското правителство се бяха споразумели, че откритото на борда на самолета „Констелейшън” принадлежи по право на руския народ. И двете страни се съгласиха, че ще е най-подходящо Кърт и Катерина да свършат работата по изваждането му.

Катерина засия, когато го видя и го целуна силно и дълго, въпреки присъствието на малобройна публика.

След няколко дни вече бяха в морето, на борда на лодка, заедно с представители на руското и американското правителство, които надзираваха изваждането.

След едно подготвително гмуркане двамата слязоха долу, за да извадят стоманените сандъци. Използваха горелки, за да ги освободят от пода на самолета, и това напомни на Кърт за рискованото им бягство с Джо.

Той осъзна, че не биха оцелели, ако в останките на стария самолет нямаше бутилка с чист кислород. След като извадиха сандъците от самолета и ги прикрепиха към шамандури, които напълниха с кислород от бутилките си, Кърт се върна вътре и влезе в кабината.