Клайв Къслър - Портата на дявола

От ъгъла на мостика се обади друг мъж:

– Какво да кажем на Гаранд, ако се обади?

– Кажи му… че е пропуснал.

След това Андрас изхвърча от мостика с еднаедничка мисъл: да убие Остин.

Напрежението в залата за извънредни ситуации в Пентагона бе огромно. Карфица да паднеше, щеше да гръмне като оръдие.

Един от служителите предаваше съобщение, притиснал с ръце слушалките на главата си.

– Потвърждаваме енергийно изтичане от Четириъгълника – каза той. – Продължително изтичане… С времетраене поне шейсет секунди.

Никой не помръдна. Всички се взираха в екрана и чакаха неизбежното. За разлика от балистичните ракети, на които им трябваха седемнайсет минути, за да се приближат, това щеше да стане за миг.

След десет секунди обаче светлините още не бяха изгаснали, а компютрите работеха.

Всички започнаха да се оглеждат.

– Е? – попита президент Сандекър. Една жена заговори:

– Всички мрежи в града все още функционират. Няма признаци за удар или повреди.

Лицето на Бринкс започна да добива цвят. Той се обърна към Дърк.

– Твоят човек е успял – рече обнадежден той.

– Казва се Остин – отвърна Пит.

– Е, предай му моите благодарности и благодарностите на цялата страна – каза Бринкс. – Както и извиненията ми, че бях такъв устат идиот.

Пит кимна, предположи, че Кърт Остин ще се зарадва и на трите. Обърна се към военните от флота:

– Ще трябва да му осигурим начин за изтегляне от кораба.

– Вече са на път – отвърна усмихнат единият.

Това зарадва Пит, но все още не всичко беше приключило. На монитора иконите, указващи „Мемфис” и „Провидънс”, просветваха. Това показваше нов статус. Подводниците влизаха в битка.

„Мемфис” се появи от дълбините точно до ръба на континенталния шелф. Зае позиция и мощният сонар на носа ѝ се включи.

Това не беше обичайна процедура, тъй като издаваше позицията на подводницата, но планът бе да привлекат малките подводници на Гаранд и да позволят на двамата Траут и Рапунцел да се промъкнат зад тях.

Друг ефект на сонарните емисии щеше да е всяването на объркване и дори ужас в част от силите на врага.

В контролната зала на подводницата сонарният оператор виждаше, че планът им работи дори прекалено добре.

– Пет цели приближават – извика той. – От Браво едно до Браво пет.

– Имаме ли разрешение за стрелба? – попита капитанът.

Офицерът, който отговаряше за оръжейните системи, се колебаеше. Компютърът му ту просветваше в зелено, ту в червено.

– Подводниците са твърде малки и непрекъснато сменят посоката, компютърът не може да създаде траектория.

– Тогава стреляйте в акустичен режим – нареди капитанът.

– По моя заповед!

– Готови сме, сър!

– Огън от всички отсеци!

В течение на пет секунди компресираният въздух изстреля шест торпеда „Марк” 48 от отсеците в средата на „Мемфис”.

Сред секунди сонарният оператор чу друг звук.

– Приближават торпеда – извика той. – На нула-четиритри и три-пет-пет. Поне четири са.

Торпедата приближаваха от предния десен квадрант и от ляво. Това лишаваше подводницата от възможността да маневрира.

– Пълен десен на борд! – изкрещя капитанът. – Пълно завъртане, носът нагоре. Активирайте контрамините.

Подводницата се обърна, ускори и се издигна към повърхността. Контрамините, които трябваше да привлекат приближаващите торпеда, бяха изхвърлени във водата зад подводницата.

Подводните битки бяха много по-бавни от въздушните. А очакването на торпедо можеше да изглежда безкрайно.

Минаха десет секунди, после двайсет.

– Хайде! – изсумтя капитанът.

Подводницата се издигаше бързо.

– Едното пропусна – докладва сонарният оператор. След секунди добави: – Избягахме им.

Бяха успели да избегнат торпедата, но „Мемфис” не бе така пъргава като малките подводници, с които се сражаваше. Подобно на мечка, нападната от глутница вълци, тя нямаше да издържи дълго. И сякаш за да докаже това, сонарният оператор извика отново.

– Нови цели, на нула-девет-нула.

– Потапяне! – нареди капитанът.

В дълбините отекнаха няколко експлозии, когато две от торпедата на „Мемфис” откриха целите си в бърза последователност. Но нямаше тържествуване, защото неприятностите не бяха свършили.

– Приближаваме бързо дъното, капитане – докладва кормчията.

– Изравни! – нареди капитанът. – Още контрамини!

Носът се изправи. Друга експлозия в далечината ги разтърси, но сонарният техник изглеждаше стреснат.