Клайв Къслър - Портата на дявола

Сега не можеше да ѝ помогне. Трябваше да направи нещо с тази Опорна точка, преди да е станало твърде късно. Взе малката брадвичка от противопожарния комплект на стената и счупи ключалката на вратата. Шумът на бумтящите машини отекна в помещението.

Кърт влезе. Далече долу се намираха електрическите двигатели на ускорителите на носа. Явно сега се опитваха да поддържат кораба в прецизна позиция.

Кърт предположи, че пренасочването на енергийния лъч ще изисква точно това. Ако успее да спре двигателите или пък да ги извади от строя, щеше да направи невъзможна срещата на лъча с неговата цел.

До бреговете на Сиера Леоне Джема Гаранд оглеждаше бойното поле от контролната зала на платформа номер 4. Беше принудил американците да отстъпят. Отблъсна две техни атаки. Сега щеше да удари безпощадно.

– Всички отсеци на пълна мощност!

Кокрейн седеше до него, приличаше на човек, който е проклет за вечността. Гледаше като плъх, сякаш отчаяно иска да се шмугне в някой храст и да се скрие от мъжа, готов да влезе в историята. Но изпълни нареждането, а и беше обучил останалите инженери на Джема достатъчно добре, за да могат да се оправят и сами със системата.

– Всички отсеци са заредени на сто процентна – докладва Кокрейн. – Магнитните тунели са енергизирани и готови за действие. Сместа от тежки частици е стабилна.

Той погледна към още един екран, телеметрично изображение от „Оникс”.

– Опорната точка е на позиция – каза той. – Вече сме готови за стрелба.

Джема се наслаждаваше на момента. Американците го бяха нападнали с ракети и самолети, а сега неговите сонари засичаха и две подводници, навлизащи в плитчините. Те се пречупваха пред силата му и скоро щяха да усетят зъбите му.

В момента, в който даде заповед, системата щеше да се задейства. Зареждането на тунелите на огромния ускорител щеше да трае петнайсет секунди, а част от секундата по-късно енергията щеше да полети напред, да стигне до „Оникс” и да се пренасочи към Вашингтон.

Тя щеше да се разпростре в продължение на цяла минута над американската столица, щеше да я помита напред-назад и да предизвика хаос и унищожение.

Той погледна към Кокрейн и каза спокойно:

– Задействай системата и стреляй!

В двигателния отсек на „Оникс” Кърт откри това, което търсеше – дебелите проводници за високо напрежение, които бе видял в залата с реактора. Сините линии, спомни си той схемата. Те минаваха през ускорителя и се връщаха до Опорната точка.

Щеше да има право само на един опит. Пристъпи към тях, изви брадвичката и я пусна в последния миг, за да не бъде ударен от тока, когато пререже кабелите.

Острието се заби и се посипа дъжд от искри. Изскочи ослепителна мълния и целият кораб потъна в мрак.

Кърт бе запратен на пода от силния токов удар. Лицето му гореше. Няколко секунди в помещението цареше пълен мрак. Двигателите на ускорителите изтракаха силно и започнаха да спират. Накрая се включиха аварийните светлини, но за голяма радост на Кърт, нищо друго не се задейства.

Той се надяваше това да е достатъчно. И че го е сторил навреме.

На мостика Андрас видя как корабът му потъва в такава пълна тъмнина, сякаш целият свят бе изчезнал. След секунди се включиха аварийните светлини.

Отначало се уплаши, че е станало претоварване заради магнитната система. Посегна, набра нещо на контролния панел на Опорната точка и натисна един превключвател отстрани на панела. Не получи отговор, дори индикаторът за готовност не светеше.

След секунди се включиха някои от основните системи и Андрас се огледа с надежда.

– Това е само частично захранване – каза един от инженерите. – Нямаме високо напрежение. – Той натисна няколко превключвателя, но без резултат. – Предните двигатели не работят, няма захранване и в магнитната система. Няма захранване за ускорителя.

Андрас се наведе напред да провери визуално магнитната система. Тя си беше там, разперена като горичка гигантски дървета, изникнали от средата на кораба, но беше мъртва. Не светеха дори червените предупредителни светлинки.

Той сграбчи джойстика и го размърда, после го захвърли с горчивина.

– Проклет да си, Остин! – изкрещя Андрас.

След миг осъзна, че захранването може да бъде възстановено. Трябва само да се увери, че Остин не е наблизо, за да го прекъсне отново. Грабна пушката и провери предпазителя.

– Някой да слезе и да свърже проводниците – каза той. – Ще опитаме отново.

Инженерът кимна.