Клайв Къслър - Портата на дявола

Общо двайсет минути. Не звучеше чак толкова зле, но Пол знаеше, че това ще бъдат най-дългите минути в живота му.

Джема Гаранд стоеше в контролната зала на своя велик проект на петнайсет етажа над морето. Беше съвсем наясно, че премерването на сили с американците е достигнало критичната си точка. Вече бе разрушил два техни сателита и бе обявил пространството над Африка за забранено за шпионските самолети на всички държави, но последните новини от неговите главнокомандващи показваха, че играта загрубява.

– Американски самолетоносач е на сто двайсет и пет километра от брега – каза единият от тях. – Нашият главен радар е засякъл поне двайсет и четири самолета на борда му.

– Имат ли подводници? – попита Джема.

– Засега не – отвърна командващият на военноморските сили. – Американците са доста тихи, но щом навлязат в плитчините, ще ги чуем и ще нападнем.

Джема очакваше точно това.

– Вдигнете торпедните мрежи и излъчвателя.

Под платформата патрулиращите лодки включиха шумните си двигатели и се понесоха към устието на залива. Междувременно хеликоптерите, натоварени с противоподводни ракети, се издигнаха от платформите на Четириъгълника.

Хубава гледка, но те щяха да бъдат просто мишени за американците, ако енергийното оръжие не проработи.

На километър и половина от платформа номер 4 от водата започна да се издига дълга наклонена рампа, подобно на оживяла огромна змия. Тя достигна до деветдесет метра над водата и телескопичните кули застанаха на местата си, като подпори под мост.

Дълга тръба лежеше в центъра на рампата. Тя бе наполовина пълна с неговите свръхпроводници, които можеха да насочват потока от частици във всяка посока.

– Излъчвателят е включен, енергийните нива са на деветдесет и четири процента – каза един от техниците.

Наблизо Кокрейн преглеждаше данните, после кимна и каза:

– Всички индикатори са включени.

– Ракети – докладва радарният оператор. – Шест от юг, десет от запад. Осем от северозапад.

– Включете лъча и ги унищожете! – нареди Джема.

Превключвателите бяха натиснати и се стартира компютърна кодираща програма. Мощната радарна система беше включена, засече американските ракети и ги проследи. Автоматичната система за стрелба се включи.

Найсетне битката бе започнала.

Джема знаеше, че няма да е лесна. За да победи, трябваше да отблъсне американската атака, после да ги удари тежко на родна земя. Трябваше да направи това, което никоя друга страна не бе успяла да стори през последните двеста и петдесет години – да накара американците да отстъпят.

Докато наблюдаваше множеството експлозии, озарили тъмния хоризонт, Джема Гаранд знаеше, че е пуснал първата капка кръв на врага.

На четири хиляди и триста километра оттук в залата за извънредни ситуации на Пентагона, същите хора, които се бяха събрали там и преди дванайсет часа, чакаха и наблюдаваха атаката над Сиера Леоне в реално време.

Дърк Пит не помнеше да е бил така напрегнат, вероятно защото събитията бяха извън неговия контрол, а и защото поне двама от хората му, Пол и Гамей, бяха там.

След като две ескадрили „Томахоук” бяха унищожени и заглушаващият радарите самолет също беше свален още щом се озова на позиция, започна втората вълна на атаката.

На екрана Пит наблюдаваше движещите се точки, които представляваха ескадрила F-18 „ Хорнетс”. Изтребителите приближаваха към брега на Сиера Леоне от различни посоки. Те бяха подредени в линия по хоризонта на събитията. Смяташе се, че енергийното оръжие може да порази всичко, което пресече тази линия, но те бяха длъжни да се уверят в това.

На няколко километра от линията на хоризонта, хорнетите изстреляха ракети „ Харпун”, най-бързите крилати ракети на флота. Като атакуваха от различен ъгъл по едно и също време, те се надяваха системата да не може да реагира, но ракетите започнаха да спират една след друга и Пит започна да предчувства провала на втората вълна.

На дъното на огромния екран вървеше видео от бордова камера, записваща полета на една от ракетите, приближаващи от юг. Три други летяха пред нея, всяка насочена по леко различен курс.

В далечината, вляво от ракетата, се появи експлозия. Започна като проблясък, после се превърна в облак, а накрая в горяща арка от ракетно гориво. След секунди последваха две подобни експлозии, този път отпред и вдясно. Накрая екранът потрепна и почерня.

– Какво стана? – попита Бринкс, въпреки че всички знаеха отговора.