Клайв Къслър - Портата на дявола

– Ракетите бяха унищожени – каза операторът на телеметрията.

Съобщения по радиото потвърдиха, че пилотите са видели същото. После изведнъж един от тях докладва за проблеми и сигналът внезапно прекъсна.

Втори пилот докладва същото и неговият сигнал изчезна.

– Големи експлозии на едно-пет-пет – каза трети пилот. – Свалени са два, може би три самолета…

Командирът на ескадрилата се включи:

– Връщайте се, обръщайте!

Лицето на Бринкс бе зачервено и вените по шията му бяха така изпъкнали, сякаш главата му щеше да експлодира. Всички в залата бяха разтревожени.

Следващата атака щеше да е с подводниците, тя включваше и мисията на двамата цивилни на Дърк. Но подводното нападение щеше да е много бавно.

Докато чакаха, един асистент влезе в залата и каза нещо на вицепрезидент Сандекър, а после му даде бележка.

Сандекър я погледна и стана още по-тревожен.

– Какво е това? – попита Бринкс.

– Съобщение от Москва – каза Сандекър.

– От Москва!? – удиви се Пит. Сандекър кимна.

– Твърдят, че току-що са получили информация, според която Вашингтон ще бъде нападнат. Заплахата идва от енергийното оръжие. Очевидно същото, което току-що не успяхме да унищожим. Те настояват, че информацията е напълно достоверна и заплахата е реална. Твърдят, че трябва да се защитим или евакуираме.

– Какво за бога… – започна Бринкс. Сандекър вдигна поглед.

– Ако информацията е точна, атаката ще бъде през следващите десет минути.

– Десет минути!?

– Много мило от тяхна страна, че ни предупредиха отрано – каза някой.

– Не можем да евакуираме цял град за десет минути – каза друг. – Нека всички намерят убежище. Мазета, подземни гаражи, метрото. Ако това е истина, там ще са в по-голяма безопасност.

Бринкс поклати глава.

– Ако това е истина – повтори той саркастично. – Това е шега! Ако започнем да крещим, че небето ще се срути над главите ни, хиляди хора ще умрат в паниката. Вероятно това е целта на руснаците, както и да накарат американците да се чудят дали сме в състояние да ги защитим.

– Ами ако не можем да ги защитим? – попита Пит. – Нима ще ги оставим да умрат в щастливо неведение?

Бринкс се изсмя.

– Вижте, Гаранд може да спечели този рунд, но няма начин да ни удари тук. Всичките ни експерти са категорични. Това оръжие стреля само в права линия. Не може да порази нищо отвъд хоризонта. Дори нашите F-18 бяха в безопасност, щом се оттеглиха на няколко километра.

Вицепрезидентът огледа присъстващите.

– Някой да има да добави нещо? Сега е моментът.

За миг настъпи тишина, после друг служител от АНС заговори, беше слаб мъж с очила без рамки.

– Има една възможност – каза той.

– Казвай! – нареди Сандекър.

– Лъчът на ускорителя на частици се насочва и направлява чрез магнити – обясни мъжът. – Едно проучване стигна до извода, че ако се разположи изключително мощно магнитно поле по траекторията, лъчът може да се огъне и да бъде пренасочен.

На Пит това не му хареса. Пристъпи напред, макар че не се чувстваше съвсем на мястото си.

– Какво им трябва, за да ни ударят тук? Мъжът намести очилата си и се прокашля.

– Енергийна мощност, колкото за малък град, насочена към мощна магнитна система.

– И къде трябва да е тази магнитна система? – попита Пит. Мъжът не се поколеба.

– Трябва да е приблизително на половината път между оръжието и целта.

Това вече звучеше по-малко вероятно. На половината път нямаше никакви острови и със сигурност не и достатъчно голямо място, което да генерира подобно количество енергия. Но пък…

Пит се обърна към служителя на Пентагона, който работеше с тактическия дисплей.

– Разшири екрана, за да видим целия Атлантически океан – каза той.

Никой не възрази и нареждането бе изпълнено с две бързи натискания на клавиатурата.

Отляво на големия екран се появи познатият профил на Американското Източно крайбрежие. Африка и Западна Европа заеха местата си вдясно.

Бойната група и Четириъгълникът бяха маркирани от мънички икони в долния десен край, точно под извивката на Западна Африка.

– Покажете местоположението на либерийския танкер „Оникс” – каза Пит. – Според последните данни от Кърт Остин.

Отне няколко секунди и на екрана се появи нова синкава икона, толкова бледа, че изглеждаше почти бяла. На малко флагче до нея пишеше: „Оникс: Либерия”.

Дърк Пит се вгледа в иконата заедно с всички останали в залата.

Тя бе почти в самия център на екрана, точно на половината път между Четириъгълника и бреговете на Сиера Леоне.