Клайв Къслър - Бурята

Тя го погледна внимателно, сякаш се опитваше да разчете мислите му.

- Твоите приятели на острова?

Той кимна.

- Не само това – продължи Кърт. – Джин е там и е намислил нещо по-мащабно от тероризъм, търговия с оръжия или пране на пари.

- Какво?

- Всичко започна с едно изследване на температурите на водата. Времето над Индия стана непостоянно. Две години валежите там бяха необичайно ниски, а тази година се очертава да е най-сухата. Брат ти изследваше температурите и теченията, защото вярваше, че причината може да се крие именно там, в доскоро непознатия ефект „Ел Ниньо”.

Тя кимна.

- И се е натъкнал на онези малки машини, които Джин е разпръснал в океана.

- Именно – потвърди Кърт. – Когато започнаха да отразяват слънчевата светлина, усетих как топлината се издига от водата. Двете неща със сигурност са свързани. Не знам защо, но Джин си играе с температурните разлики във водите на океана и ефектът на пеперудата води до ужасяващи последствия.

Групичката им вече беше на източния край на острова до отвесна скала, не по-висока от шест метра. Далеч пред тях се виждаше дълга плажна ивица с много по-удобен достъп през рифа, отколкото този от север, през който минаха.

Кърт се надяваше да са стигнали до нещото, което най-много желаеше да види.

Таутог вдигна ръка и посочи плажа.

- Капитан Пикет ни каза, че ако японците дойдат, ще нападнат оттук.

Кърт реши, че в това има смисъл. Плажът изглеждаше лесен за дебаркиране.

- Затова ни каза да донесем „Причинителят на болка” от тази страна на острова.

Таутог даде знак на няколко от своите мъже и те преместиха ограда, изплетена от тръстика. Зад нея се откри пещера, в която имаше някакво странно устройство. То напомни на Кърт за система от високоговорители. Квадратната форма беше висока метър и двайсет, широка трийсет сантиметра и разделена на редици от шестоъгълни жлебове. Имаше четири реда от по десет. Жлебовете сякаш бяха изработени от керамика.

- Включете я – нареди Таутог.

Зад тях, двама от неговите хора започнаха да дърпат напред и назад система от ръчки. Приличаха на дървосекачи, разрязващи дънер с голям трион с две дръжки, но всъщност ускоряваха махово колело. То беше свързано с намотки на генератор и след няколко секунди колелото и динамото в генератора вече се въртяха бързо.

От шестоъгълните жлебове на високоговорителя се дочу пукащ звук. На около трийсет метра разстояние във водата се появи вълнение и след няколко секунди петнайсетметров участък от морето завря.

Таутог махна отново и хората му преместиха още седем огради от камуфлажен материал. Генераторите в тези пещери заработиха и водата пред целия плаж се развълнува по същия начин.

Кърт забеляза риби, бягащи от яростната атака. Те скачаха като сьомги, опитващи се да изкачат малък водопад. Двойка птици се гмурнаха след тях, мислейки ги за лесна плячка, но внезапно се извърнаха, сякаш се удариха в силово поле.

Говорителят определено излъчваше някакви вибрации, но Кърт дочуваше само пукащо бръмчене, наподобяващо това от високоволтови кабели, пренасящи електричество.

- Звукови вълни.

- Да – отвърна Таутог. – Ако японците дойдат, няма да напуснат живи плажа.

Кърт забеляза, че птиците и рибите са добре.

- Не изглежда да е смъртоносно.

- Не, но силната болка ще ги направи уязвими. Ще станат лесни мишени.

- Звуково оръжие – каза Лейлани. – Звучи налудничаво, но вече се среща в природата. При гмурканията ни с Кимо съм виждала как делфините използват ехолокация, за да зашеметяват рибата, преди да я захапят с челюстите си.

Кърт беше чувал за това, но не го беше виждал с очите си. Той знаеше за едно друго звуково оръжие.

- Военните от десетилетия работят върху подобни системи. Планът е да ги използват като безвредни устройства за контрол на тълпи при масови събирания. Това би им спестило употребата на гумени куршуми и сълзотворен газ. Не знаех, че идеята е съществувала още по време на Втората световна война.

- Как точно работи? – попита Лейлани.

- Мога само да предполагам – отвърна Кърт. – Проста хармонична вибрация. Звуковите вълни се разпространяват с различна скорост и под различен ъгъл. После се събират в зоната, в която водата завира. Нещо като звуков лъч.

- Радвам се, че не го използвахте върху нас – каза Лейлани на Таутог.

- Попаднали сте на грешния плаж – отвърна спокойно той.

Кърт беше доволен.

- Една точка за моето навигиране.

Докато наблюдаваха как водата се вълнува, в ума му се зароди нова идея, но за да рискува, трябваше да разбере колко ефективен е „Причинителят на болка”.