Клайв Къслър - Бурята

- Прекрасно! – възкликна Лейлани саркастично, – но ние не се намираме в Тихия океан. А тези момчета не носят дървени пушки.

- Не – съгласи се Кърт. – Тук е различно.

Той забеляза и други предмети в стаята. На едно бюро лежаха разгънати карти, а наблизо имаше компас, барометър и секстант. Кърт видя и стара сива спасителна жилетка и чифт лични знаци, поставени на видно място на бюрото на осемнайсетия Рузвелт. Наблизо лежеше избеляла бейзболна шапка на „Янките”, произведена преди около седемдесет години.

- Времето за обсъждане изтече – каза осемнайсетият Рузвелт. – Ако не пледирате, ние ще го направим вместо вас.

- Невинни! – заяви Кърт. – Ние сме американци като вас. Е, поне ние двамата сме.

Съдиите ги огледаха внимателно.

- Как можете да го докажете? – попита единият от тях. – Тя може да е японски шпионин.

Изказването възмути Лейлани.

- Как смеете да ме наричате шпионин! Дори и да съм наполовина японка, в това няма нищо лошо.

- Такава ли сте?

- Не. Аз съм американка от щата Хавай.

- Тя има предвид територията Хавай – намеси се Кърт.

- Не е вярно!

- Напротив! – настоя Кърт. – Островите стават щат чак през петдесет и девета.

Лейлани втренчи в него своите кафяви очи. В погледа ѝ се четеше доверчивост, примесена с надежда и объркване.

- Остави ме да говоря аз – прошепна Кърт и се обърна към първия съдия.

- Тя имаше предвид, че е отраснала близо до Пърл Харбър. Посещавала го е многократно, за да положи цветя на мемориала „Аризона” в чест на загиналите на седми декември.

Съдията сякаш прие обяснението.

- Ами вие? – попита той.

- Аз работя за Националната агенция за морско и подводно дело. Това е подразделение за изследване на океана към правителството на САЩ. Основано е от адмирал Джеймс Сандекър.

- Сандекър? – каза вторият съдия.

- Никога не съм чувал за него – обади се трети член на съда.

- Той е истински адмирал – настоя Кърт. – И мой много добър приятел. Много пъти съм бил на гости у тях. Сега е вицепрезидент на Съединените американски щати.

Съдиите едновременно повдигнаха вежди.

- Вицепрезидентът е ваш добър приятел? – попита единият.

Останалите се разсмяха.

Осемнайсетият Рузвелт поклати глава.

- Едва ли е възможно новият Хари Труман да е приятел с толкова неугледен на вид човек.

Кърт се погледна. По тялото му имаше синини и охлузвания, а по лицето – четиридневна брада. Откраднатата униформа му висеше и беше скъсана на няколко места. В този момент той се радваше, че поне не блести.

- Не ме виждате в най-добрата ми форма – каза той.

Лейлани се приближи към него.

- Новият Хари Труман?

- Имам усещането, че бъркат имената и званията – обясни той. – Който и да е дошъл тук, навярно им е казал, че държавният глава е Рузвелт, а вицепрезидентът, Труман.

- Затова ли този тип е осемнайсетият Рузвелт на остров Пикет?

- Така мисля.

- Сякаш съм попаднала в Зоната на здрача – рече тихо Лейлани.

Кърт се чувстваше по същия начин, но прецени, че ситуацията има някои предимства. Животът на приятелите му все още висеше на косъм и той нямаше друг избор, освен да се възползва.

- Това, което казах, е истина – настоя Кърт. – Пристигнах на остров Пикет, облечен така, защото току-що избягах от смъртни врагове на Съединените щати.

Мъжете изглеждаха впечатлени и започнаха да си шушукат.

- Как можем да сме сигурни, че е американец? – попита вторият съдия.

- Много прилича на Пикет – отвърна осемнайсетият Рузвелт.

- Може да е германец. Името му е Кърт.

Осемнайсетият Рузвелт прецени, че въпросът е основателен и се обърна към Остин.

- Трябва да ни го докажете.

- Как?

- Ще ви задам няколко въпроса – каза съдията. – Ако отговорите като американец, ще повярваме на историята ви. Но ако сгрешите, ще бъдете обявен за виновен.

- Добре – каза уверено Кърт, – питайте!

- Коя е столицата на щата Ню Йорк? – започна съдията.

- Олбани – отвърна Кърт.

- Много добре, но този въпрос беше лесен.

- Тогава ми задайте по-труден.

Съдията присви тъмните си вежди и се намръщи, преди да зададе втория въпрос.

- Какво означава изразът „Питчерът се сепна”?

Кърт се изненада. Очакваше да чуе още един въпрос от географията или историята, но разбра смисъла. Историята и географията можеха лесно да се научат, а странните правила на националните спортове – не. За негов късмет, той беше играл бейзбол като дете.

- Сепването се случва по много различни начини – каза той, – но обикновено означава, че питчерът не е спрял напълно, преди да хвърли топката към хоума.