Клайв Къслър - Бурята

Сабах хвърли дистанционното в езерото и се отдалечи. На около осемстотин метра го чакаше камила. Той щеше да се качи на нея, да увие лицето си с куфията и да изчезне в пустинята, както са правели бедуините повече от хиляда години.

Кърт Остин се събуди в една сглобяема военна барака няколко часа след като беше превърнат в затворник на остров Пикет. Той беше изтощен и реши, че има нужда да възстанови силите си. Затова легна на пода веднага щом го заключиха. Няколко секунди по-късно вече спеше дълбоко. Щом се събуди, установи неприятния факт, че всичко това не е било просто сън.

Мъжете с военните униформи го измъкнаха от колибата и го завлякоха до друга дървена постройка, скрита между дърветата. Обстановката вътре беше военна и наподобяваше някакъв трибунал. Лейлани и Ишмиъл стояха до него.

Един островитянин с аборигенски или полинезийски черти се изправи иззад бюро в края на колибата. Той председателстваше изслушването като един от съдиите. Мъжът беше по-висок и слаб от този, който ги намери на плажа и значително по-възрастен. В черната му коса се открояваше сребрист кичур.

- Аз съм осемнайсетият Рузвелт на остров Пикет – представи се мъжът.

- Осемнайсетият Рузвелт? – повтори удивено Кърт.

- Точно така – каза съдията. – С кого разговарям? Назовете имената си за протокола.

- Аз съм Кърт Остин от Съединените американски щати – отвърна Кърт. – Първият, за когото знам.

Съдиите и останалите присъстващи си поеха едновременно дъх, а Кърт се опита да проумее какво вижда и чува.

По пътя от плажа до колибите, скрити в дърветата, те видяха укрепления, ровове, картечни гнезда и накрая зона с порутени постройки, включително стари сглобяеми военни бараки. Дупките в покривите им бяха запушени с тръстика и нишки от палмови листа.

Мъже в зелени военни камуфлажни униформи стояха около тях. Униформите им не бяха в по-добра форма от колибите. Всъщност, някои от тях приличаха на некадърно ушити имитации. Пушките „М1”, които носеха, изглеждаха достатъчно автентични. Кърт имаше няколко такива в своята колекция у дома, но беше сигурен, че никой не ги е използвал от края на войната в Корея.

Лейлани също се представи, а накрая и Ишмиъл. Нито един от двамата не спомена държавата, от която идва.

Осемнайсетият Рузвелт продължи:

- Обвинени сте във влизане без разрешение, притежание на огнестрелно оръжие и шпионаж. Ще бъдете задържани като врагове и военнопленници. Признавате ли се за виновни?

- Да се признаваме? – попита недоумяващо Лейлани.

- Да – отвърна съдията. – Граждани ли сте на някоя от Страните от оста или не?

Лейлани дръпна Кърт за ръкава.

- Какво става? За какво говорят?

Той имаше чувството, че играе в губещия отбор. В главата му се зароди една идея.

- Мисля, че това е товарен култ – прошепна той.

- Какво?

- По време на Втората световна война, някои острови в Тихия океан с племенни общества внезапно се оказали в центъра на най-голямата война, водена някога. Всеки остров със стратегическо значение бил окупиран и използван за една или друга цел, често за складиране на неограничено количество провизии. Неща, които войниците и моряците наричали „товар”.

Той кимна към мъжете в стаята.

- За хората в племенните общества внезапната поява на човеци от небето или огромни кораби от морето, носещи невиждано количество храни и стоки, било нещо като пристигане на богове.

- Сигурно се шегуваш! – каза тя.

- Не. За да спечелят подкрепата на островитяните, те им давали много подаръци. Било нещо като манна небесна. Но когато войната свършила и войниците си заминали, местните жители били изумени. Край на даровете. Край на товарите от корабите и самолетите. Край на големите сребърни птици, кацащи от небето.

- На повечето места животът се върнал към нормалното си русло, но на някои острови племената започнали да търсят начин да насърчат завръщането на войниците и техните товари. Така се появили „товарните култове”.

Втори съдия, видимо стоящ по-ниско в обществена йерархия от осемнайсетия Рузвелт, се изнерви от шушукането на Кърт.

- Обвиняемите трябва да отговорят! – настоя той.

- Обсъждаме нашата защита – отвърна Кърт.

Остин довърши обясненията си:

- Една от често срещаните практики била да се имитира това, което са виждали в американските бази. В някои от култовете тренирали войници като в казарми. Обличали се като военни. Носели пушки, издялани от дърво. Провеждали зари и церемонии по издигане на знамето, дори имали чинове, медали и военни погребения. Най-известната група, за която си спомням, е култът „Джон От” на Вануату. Говори се, че е получил това име заради американците, които се представяли с думите „Здравейте, аз съм Джон от...“ еди къде си. Затова местните се наричали „Джон Отовисти”.