Клайв Къслър - Бурята

Съдиите кимнаха едновременно.

- Правилно – каза единият от тях.

- Да, да! – добави друг.

- Трети въпрос: Кой е шестнайсетият Рузвелт на Съединените щати?

Кърт предположи, че мъжът има предвид шестнайсетият президент.

- Ейбрахам Линкълн.

- А къде е бил роден?

Още един добър въпрос. Всички знаят, че Линкълн е от Илинойс и повечето предполагат, че е роден там.

- Роден е в Кентъки – отвърна Кърт. – В една дървена колиба.

Съдиите си кимнаха един на друг. Изглежда имаше някакъв напредък.

- Имам усещането, че участваме в лоша телевизионна игра

- промърмори Лейлани.

- Жалко, че нямаме никакви жокери – каза Кърт. – Много бих искал да се обадя на приятел.

- Още един въпрос – каза осемнайсетият Рузвелт. – Кажете ни какво означава изразът „Къщата, която Рут построи”.

Кърт се усмихна. Погледът му се спря на старата шапка на „Янките”. Човекът, който беше повлиял на тези хора, със сигурност е обожавал бейзбола и е бил от Ню Йорк.

- „Къщата, която Рут построи” е „Янки стейдиъм”. Намира се в Бронкс – каза той и за да разчувства съдиите добави:

- Кръстен е на Бейб Рут, най-великият бейзболист на всички времена.

- Той е прав! – каза развълнувано осемнайсетият Рузвелт. – Само един истински американец може да знае тези неща.

- Да, да! – съгласиха се останалите. – Добре, ами жената?

- Тя е с мен – отвърна Кърт.

- А мъжът?

Кърт се поколеба.

- Той е мой пленник.

- Тогава ще бъде и наш – каза единият от съдиите.

- Нашият първи затворник! – обяви осемнайсетият Рузвелт за радост на останалите в залата. – Отведете го!

Ишмиъл погледна ужасено двамата мъже с пушки, които се спуснаха и го сграбчиха.

- Трябва да се отнасяте с него според правилата на Женевската конвенция – заяви твърдо Кърт.

- Да, разбира се. Ще се грижим за него. Но ще бъде пазен денонощно. Досега никога не сме губили затворник на остров Пикет. Но и не сме имали такива. Той няма да избяга.

Без да има възможност да се защити, Ишмиъл беше извлечен навън. Кърт прецени, че няма да му се случи нищо лошо. Стаята се изпразни и той се приближи към скамейката.

Осемнайсетият Рузвелт протегна ръка.

- Прости ни за отношението – каза той. – Трябваше да се уверим.

Кърт му стисна ръката.

- Разбирам – отвърна той. – Може ли да науча името ти?

- Казвам се Таутог – каза съдията.

- И си осемнайсетият Рузвелт на острова – потвърди Кърт.

- Да. Ние избираме нов водач на всеки четири години. Аз съм осемнайсетият. Вече две години съм на поста и защитавам острова и конституцията на Съединените американски щати.

Кърт бързо направи сметката. Ако всеки от мандатите е продължил четири години и Таутог е на поста от две, това означаваше, че първият Рузвелт е бил избран преди седемдесет години, през 1942 година.

„Втората световна война. Тези островитяни са имали досег с някого по време на Втората световна война и са били превърнати в малка военна сила. Изглежда, че никой не си е направил труда да им съобщи, че войната е свършила.”

Погледът на Кърт се спря върху морското оборудване и спасителната жилетка. Избелялото име върху нея не се четеше.

- Тук е пристигнал кораб?

- Да – отвърна Таутог. – Огромен кораб от огън и стомана. Параходът „Джон Бъри“.

- Какво е станало с него? – попита Кърт.

- Килът е погребан в пясъка от източната страна на острова. Останалата част я разглобихме, за да построим бункери и защитни стени.

- Защитни стени? – попита Лейлани. – От какво се пазите?

- От Японския императорски флот и камикадзета – отвърна Таутог, сякаш беше очевидно.

Кърт я спря, преди да има възможност да заговори. Таутог и неговите другари островитяни живееха изключително изолирано. Не само в географски смисъл. Той не знаеше как ще реагират, ако чуят, че войната, за която те и техните бащи и дядовци са се подготвяли, е свършила преди шейсет и пет години.

- Кой ви обучи? – попита Остин.

- Капитан Пикет и сержант първи клас Артър Уоткинс от морската пехота на Съединените щати. Те ни показаха как да се строяваме, да се бием, да се крием и да откриваме врага.

- Кой беше привърженикът на „Янките”? – попита Кърт.

- Капитан Пикет обожаваше този отбор. Той ги наричаше „Бомбардировачите от Бронкс”.

Кърт кимна.

- Какво стана след като си заминаха?

Таутог го погледна сякаш не беше разбрал въпроса.

- Те не са си заминавали – отвърна той. – И двамата са погребани тук, заедно с техния екипаж.

- Умрели са тук?

- Капитан Пикет почина от раните си осем месеца след като „Джон Бъри” се блъсна в брега. Сержантът също беше сериозно ранен. Не можеше да ходи, но оцеля единайсет месеца и ни научи да се бием.