Клайв Къслър - Бурята

- А, да – каза майорът пренебрежително.

Той вдигна една папка, разтвори я и се зачете под слабото осветление.

- Петте загадъчни камиона от Йемен – продължи той. – Търсим ги от момента, в който ни разказахте историята си. От въздуха, по пътищата и пеша. Тук няма нищо подобно. Претърсихме и всеки склад, който е достатъчно голям да ги побере. Няма нищо – нито близо до бента, нито на брега на язовира. Дори и по обратния път към Марса Алам. Мисля, че те съществуват единствено във вашето въображение.

Джо въздъхна. Нямаше никаква представа къде са изчезнали камионите и ремаркетата. Навярно хората на Едо са пропуснали нещо.

Майорът хвърли папката на бюрото си.

- Защо не ни кажете какви са истинските ви цели?

- Просто се опитвам да помогна – каза тихо Джо. Беше на ръба да се откаже. – Защо поне не огледате стената?

- Да я огледаме?

- Да – каза Джо. – Потърсете течове или някакви повреди. Всичко, което би ви се сторило необичайно.

Майорът се замисли за секунда, изправи се на стола си и кимна.

- Прекрасна идея!

- Така ли?

- Да. Точно това ще направим заедно с вас.

- С мен?

- Разбира се – отвърна майорът, стана и най-после благоволи да угаси цигарата си. – Как ще знам какво да търся, ако не ви взема със себе си?

Джо не беше сигурен дали идеята му допада.

- Охрана! – извика майорът.

Вратата се отвори. Двама военни полицаи влязоха в стаята.

- Сложете му белезници и го отведете на кея. Ще заведа нашия гост на разходка.

Докато мъжете слагаха белезниците на Джо, майорът каза:

- Ще се уверите, че бентът е непокътнат. После ще можем да приключим с този театър и да поговорим за истинската ви цел, каквато и да е тя.

Двайсет минути по-късно Джо седеше в една патрулна лодка, която се носеше почти безшумно нагоре по течението на потъналия в мрак Нил. Египетският майор даваше заповеди на войника, който управляваше лодката, а трети мъж стоеше до тях с пушка в ръце.

Нощният въздух беше хладен, но за щастие дъждът беше спрял. Небето се изчисти от облаците и звездите се показаха. В този час по реката нямаше голямо движение, но цялата долина светеше. Хотели и други сгради по бреговете на Нил буквално се къпеха в светлина. Бентът също блестеше, осветен от множество прожектори, подобно на футболен стадион през нощта.

Тъй като бентът Асуан беше насипен, се сливаше добре с околността. Вместо извисяваща се сива стена в единия край на тясна долина, Джо видя огромна полегата структура, нещо като гигантска рампа с цвета на пустинята около нея.

Външният слой на бента беше изграден от бетон, който го предпазваше от ерозия. Под него имаше скална маса и пясък, а в центъра, водонепромокаемо глинено ядро, стигащо до бетонна структура, позната като „прекъсваща завеса”.

Зад бента имаше стена от вода, висока над деветдесет метра.

- Трябва ли да стоим от тази страна? – промърмори Джо.

- Какво казахте? – попита майорът.

- Не може ли да огледаме стената от другата страна или отгоре?

Египтянинът поклати глава.

- Търсим теч, нали? Как очаквате да видим проблем от горната страна? Тя е под водата.

- Надявах се да разполагате с камери или нещо подобно.

- Нямаме нищо такова – призна майорът.

- Познавам няколко човека – каза Джо. – Мисля, че мога да ви уредя нещо изгодно.

- Не, благодаря, господин Дзавала. Ще огледаме стената на язовира оттук и ще ви докажа, че е непокътната. После ще обсъдим продължителния ви престой в затвора заради това, че ми загубихте времето.

- Прекрасно – промърмори Джо. – Само се погрижете килията ми да е далеч от тук.

Патрулната лодка продължи напред и навлезе в забранена зона, простираща се на осемстотин метра по течението от основата на стената.

Построен през шейсетте години на миналия век с помощта на Съветския съюз, бентът се състоеше от две основни части. Западната, намираща се вдясно от Джо, представляваше широк, полегат склон. От източната страна, след малък триъгълен полуостров от скали и пясък, покрит с кабели с високо напрежение и трансформатори, се издигаше вертикална бетонна стена с улеи за преливниците, в които бързотечащата вода преминаваше, завърташе турбините, вливаше се отново в реката и отново се забавяше.

Джо забеляза, че водата в улея в момента е сравнително спокойна.

- Не генерирате ли електричество?

- Преливниците са отворени на минимална степен – обясни майорът. – През нощта не се нуждаем от максимална мощност. Върховото потребление е след обяд, заради климатиците и осветлението в търговските обекти.