Клайв Къслър - Бурята

Продължиха към дясната, по-полегата част на съоръжението.

Джо беше впечатлен от размерите на бента. Чудовищната разделена рампа беше по-широка и плоска, отколкото предполагаше. Приличаше повече на планина, спускаща се в реката, отколкото на нещо, създадено от човек.

- Колко е широк?

- Деветстотин и осемдесет метра в основата.

„Почти цял километър”, помисли си Джо. Той започна да разбира защо майорът е толкова сигурен, че подобно съоръжение не може да бъде повредено. Но Дзавала разбираше малко от хидроинженерство и беше видял демонстрацията в басейна в Йемен.

Пробивът в макета започна от върха и срутването продължи надолу като дига, скъсана на брега на Мисисипи.

- Оттук няма да видим нищо – каза той. – Трябва да огледаме отгоре. Изпратете екипи върху язовирната стена, за да проверят за течове.

Търпението на майора се изчерпа.

- Мислех, че това ще ви покаже колко глупави са вашите усилия да ни загубите времето – отвърна той. – Имам намерението да ви вкарам в затвора. Просто ви „дърпах веригата”, както казвате вие, американците. Но ако продължите да си играете с търпението ми, ще се ядосам и няма да имам друг избор, освен да...

Гласът на майора затихна. Той погледна зад Джо, към полегатата стена на бента на петнайсет метра зад тях.

Джо се обърна. Тънка луминесцентна нишка се виждаше там, където реката докосваше бента. По стената се стичаше вода. Не приличаше на пробив, а сякаш някой беше забравил отворен кран високо горе, въпреки че кранове в стената нямаше.

- О, не! – прошепна Джо.

- Приближи ни! – заповяда майорът на войника и се премести на носа на лодката.

Войникът подаде газ и патрулната лодка се насочи към стената. Няколко секунди по-късно вече бяха пред нея, а двата прожектора на лодката осветяваха течащата вода.

- Усилва се – отбеляза Джо.

Той се загледа нагоре по полегатия склон, а майорът нагласи прожекторите. Една тънка струя вода се стичаше от върха на бента.

- Нима е възможно? – промърмори на себе си майор Едо. – Наистина ли се случва?

- Кълна се – каза Джо, – в опасност сме! Цялата долина е в опасност!

Майорът продължи да гледа с невярващи очи.

- Но водата не е толкова много – каза той.

- Ще стане по-лошо – настоя Джо, без да сваля очи от стената. – Виждате ли откъде идва?

Едо завъртя прожекторите, за да проследи пътя на водата, но следата изчезваше в края на обсега им.

- Не – каза той.

В гласа му вече нямаше нито намек за превъзходство.

- Трябва да предупредите хората – притисна го Джо. – Нека всички се отдалечат от реката.

- Ще предизвикаме паника – колебаеше се майорът. – Ами ако грешите?

- Не греша.

Едо стоеше като парализиран. Изглежда не можеше да вземе решение.

- Свалете ми белезниците! – каза Джо. – Ще ви помогна да огледате. След като открием източника, ще опитаме да направим нещо. Най-малкото ще знаем със сигурност какво става.

Докато двамата разговаряха, течът се усили значително. Сякаш някой беше отворил и втори кран.

- Моля ви, майоре!

Едо излезе от транса. Грабна ключовете от единия от хората си и свали белезниците от ръцете и краката на Джо.

- Ела с мен! – нареди майорът и грабна радиостанцията. Дзавала слезе от лодката и стъпи на полегатия склон на бента. Двамата с Едо се затичаха към върха на стената, като следваха пътя на течащата вода.

Наклонът на бента Асуан е само тринайсет градуса, сравнително лек, освен ако някой не тича с всички сили нагоре по него. След като изминаха двеста метра хоризонтално и двайсет и седем метра вертикално, майорът остана без дъх, а все още не бяха открили пробива.

- Течът се усилва – каза той след кратка почивка до струята. Джо забеляза ситен пясък и други отлагания във водата.

Изкопаването беше започнало.

- Трябва да се качим по-високо – каза Джо.

Майорът кимна и двамата продължиха нагоре. На около петнайсет метра от върха, двамата забелязаха, че струята се е превърнала в широк около два метра поток, носещ пяна и малки камъни. Внезапно една част от стената поддаде и размерът на теча се удвои. Водата се спусна към тях.

- Внимавай! – извика Джо и дръпна майора настрани. Двамата отстъпиха малко назад. Вече никой не можеше да отрече.

Едо вдигна радиостанцията и натисна копчето.

- Говори майор Едо – каза той. – Обявявам тревога първа степен! Задействайте всички аларми и започнете пълна евакуация. Бентът е пропукан!

От другата страна се дочу неясна реч и той реагира мигновено: