Клайв Къслър - Бурята

- Не, не е учение, нито фалшива тревога! Бентът е в опасност! Повтарям! Бентът може да се срути всеки момент!

Още една малка част от горния ръб поддаде и разпенена вода се спусна по склона. Ако някой се беше усъмнил в думите на майора, трябваше само да погледне през прозореца и да се убеди сам.

В далечината се дочуха сигнали за тревога. Приличаха на виещи сирени, предупреждаващи за въздушно нападение.

Далеч под тях патрулната лодка изчезна бързо на юг.

- Страхливци! – извика майорът.

Джо не можеше да вини двамата мъже, макар да оставиха него и Едо в сложна ситуация. Бентът се тресеше под краката им. Съоръжението беше огромно, а дупката широка само четири метра, но Джо и майорът бяха твърде близо, за да се чувстват в безопасност.

- Хайде! – каза Дзавала, разтърси Едо за рамената и се затича към върха на бента. – Трябва да стигнем до горе. Това е единственият ни шанс.

Същият мрак, който бе покрил Египет, се беше разстлал над Арабско море и Индийския океан, но с една малка разлика. Небето над Египет беше ясно, а над океана се събираха облаци. Толкова гъсти, че два часа преди изгрев слънце Кърт Остин не можеше да види звездите.

Това го притесни повече от обикновено, тъй като се намираше в четириметрова лодка в средата на морето и я насочваше със седемдесетгодишен секстант и няколко пожълтели и проядени от молците карти от Втората световна война.

Плавателният съд имаше странични поплавъци. Представляваше нещо средно между известната „Кон-Тики“ и хавайско петместно кану. Носът му беше повдигнат, средната част широка, а кърмата правоъгълна. Задвижваше се чрез гребла или за предпочитане, едно странно триъгълно платно, познато като „рачешка щипка”, подаващо се от едната страна.

Рачешката щипка се е използвала от древността, повече от хиляда години и е много ефективна в задвижването на малки лодки, без да ги натоварва. Пред това платно, Кърт беше добавил още едно триметрово платно, което беше по-ново и представляваше набързо скроена версия на спинакер. То играеше ролята на крило и позволяваше на лодката да плава близо до вятъра.

Отзад го следваха четири подобни съда. Цяла флотилия от остров Пикет.

Планът беше да се промъкнат на борда на плаващия остров и да го завземат. С осемнайсет души плюс Лейлани и Кърт, пет „Причинителят на болка” и четирийсет пушки, донесени за затворниците, които Остин се надяваше да освободят, битката щеше да бъде почти равностойна. Но първо трябваше да ги отведе до бойното поле.

Той свали секстанта.

- Някакъв успех? – попита Лейлани.

- Не – отвърна Кърт. – Плаваме на сляпо.

Остин се отдръпна от носа и прибра уреда. После се обърна към Таутог.

- Засега да продължим по този курс.

Таутог кимна. Той и неговият племенник Вару, управляваха лодката.

Флотилията плаваше вече пет часа. Бяха изминали значително разстояние, тъй като ветровете обърнаха посоката си. Бризът откъм брега и морето се сменяха привечер. Този процес помагаше на лодките, но не беше нормално да се случва в средата на океана. Кърт предположи, че се дължи на начина, по който Джин влияе на времето.

- Притеснен си – каза Лейлани и се приближи до него.

- Възможно е да съм ви повел към сигурна гибел.

Кърт отново погледна старите карти от „Джон Бъри“. Пикет бе определил точното местоположение на острова и го беше отбелязал на картата. Преди, на неговото място имаше само син океан. Беше оградил с кръгче и другите два острова. Отстрани се четеше избелял надпис: „Архипелаг Бъри”, заедно със „САЩ”. Изглежда, че Пикет ги беше обявил за американска територия.

Лейлани надникна зад рамото му.

- Къде сме?

- Приблизително тук – отвърна Кърт и посочи едно място на картата.

- А къде е „Аква Тера“?

- Това е много добър въпрос – отвърна той.

След като откри „Причинителят на болка”, Кърт незабавно се захвана с картите. След дълго пресмятане, той предположи къде може да е „Аква Тера“ като допусна, вероятно твърде наивно, че ще остане в същия район. Взимайки предвид посоката на вятъра и разстоянието от остров Пикет, Остин изчисли, че ако тръгнат веднага, ще достигнат острова преди залез слънце.

Ако се забавят, нямаше да успеят и щеше да се наложи да чакат до следващата вечер, тъй като приближаването до „Аква Тера“ през деня се равняваше на самоубийство. А и това двайсет и четиричасово забавяне означаваше, че ще трябва да оставят Пол, Гамей и останалите в ръцете на Джин. Той щеше да разполага с още един ден да осъществи пъкления си план или да напусне острова и вече никой нямаше да може да го открие. Кърт реши, че тези възможности са неприемливи и флотилията потегли незабавно.