Клайв Къслър - Бурята

- Да – съгласи се, Гамей, горда и едновременно с това тъжна. – Но за съжаление е избрал грешната стая.

Отвън в коридора, мъжете, нагърбени със задачата да охраняват затворниците, чуха вибрациите, но предположиха, че някой отново е включил масажиращия стол на пълна мощност. Разтрошеното стъкло беше друго нещо.

Те веднага скочиха на крака.

- Провери затворниците – заповяда командира им.

Двама от мъжете грабнаха оръжията си и се затичаха по коридора, а той вдигна телефона и набра номера на контролната зала. Никой не вдигна дори и след четвъртото позвъняване.

- Хайде, обадете се! – промърмори той.

Звукът от чупене на стъкло привлече вниманието му. Идваше от стаята срещу него, а не надолу по коридора.

Командирът помисли върху възможността затворниците да са избягали или дори някой да се е опитал да влезе през прозореца. Реши, че е по-добре да провери, преди да докладва. Той затвори телефона и излезе внимателно иззад бюрото. После извади пистолета си и се приближи до килията.

Мъжът угаси светлините в коридора и отвори вратата, като държеше оръжието насочено напред.

Не видя нищо друго освен тъмнина. Изведнъж през стаята премина бриз и погледът му се спря върху осветената мъгла отвъд разтрошения прозорец.

Той огледа цялото помещение, но не видя нищо странно и никакви нарушители. И все пак нещо беше счупило прозореца.

Командирът продължи напред, а счупените стъкла скърцаха под краката му. Нещо плаваше близо до корпуса. Той се приближи към прозореца и видя странна лодка с платно. До нея имаше още една. Те не приличаха на тези, които биха използвали американските специални части. Мъжът направи още една крачка напред, чу странен жужащ звук и почувства как цялото му тяло се стяга, сякаш е ударен от силно електричество.

По ръцете и торса му премина непоносима болка. Вратът му се скова и той си прехапа езика. После падна на колене, рухна върху разтрошените стъкла и изпусна пистолета. Болката веднага изчезна, но ефектът продължи.

Една фигура застана до него в рамката на избития прозорец. Охранителят се пресегна към пистолета, който беше изпуснал и почувства как тежък ботуш смазва пръстите на ръката му. Той я дръпна и изпъшка, но в този момент прикладът на една пушка го удари в слепоочието и го прати в несвяст.

Гамей, Пол и Марчети наблюдаваха как Кърт и двама други мятат куки с въжета и започват да се катерят. Те не виждаха счупения прозорец, но Марчети беше убеден, че е през една-две врати от килията им.

- Това не означава, че не могат да стигнат до тук – каза той. – Трябва само да се отърват от онези разбойници отвън и ще сме свободни.

Шум пред вратата привлече вниманието на Гамей.

- Дали са те?

- Твърде е рано – отвърна Пол.

- Значи са пазачите.

Гамей застана до вратата и след секунда чу как един от охранителите пъха картата си в четеца. Бравата избръмча и се отключи. Гамей се хвърли на пода и се плъзна до стената с контакта, миг преди вратата да се отвори.

Планът на Пол да използва масажният стол като оръжие, зависеше изцяло от избора на точния момент. Гамей грабна шнура и пъхна щепсела в контакта. Надяваше се да не е твърде късно.

Дъжд от искри изригна от стената и от металната врата. Пазачът, който все още я държеше с ръка беше разтресен от електричеството и полетя назад. Кабелите, които извадиха от стола и закачиха за вратата, вече пушеха. Някъде беше гръмнал бушон.

Пол скочи върху пазача и взе пистолета му. Бърз и силен удар с коляно в слабините на мъжа прекрати напълно съпротивата му. Пол и Марчети издърпаха пазача вътре, а Гамей измъкна щепсела и хвана вратата, за да не се затвори. После огледа набързо коридора.

- Празен е – каза тя. – Да вървим!

Пол и Марчети вързаха с чаршаф стенещия пазач и го оставиха на пода. След това тримата излязоха тихичко от килията и поеха надясно.

Кърт стигна поста на охраната, която пазеше затвора на Марчети. Постът приличаше повече на рецепция на спа-център, отколкото на вход на затвор. На снежнобялото бюро имаше компютър и телефон с много копчета.

Таутог и Вару влязоха след него. Кърт посочи няколко скрити ниши, от които можеха да пазят коридора.

- Следете за неприятности – каза им той и се обърна да тръгне по виещия се коридор, но забеляза три фигури. За негова изненада и облекчение, това бяха Гамей, Пол и Марчети.

- Колко се радваме да те видим! – усмихна му се Гамей. – Мислехме, че си мъртъв.

Кърт ги дръпна зад бюрото.

- Аз също се тревожех, че може да са ви убили. Защо не сте в килията си?