Клайв Къслър - Бурята

Милиони щяха да останат без дом. Половината от плодородната земя на Египет щеше да бъде наводнена и неизползваема дълго време. Дизентерия, холера и всякакви болести, появяващи се заради лоши хигиенни условия, както и тези, разпространявани от комари и други насекоми, щяха да се разраснат до епидемия.

Отгоре на всичко бентът задоволяваше петнайсет процента от нуждите на Египет от електричество. И като добавим към това останалите проблеми на държавата и нестабилната политическа ситуация, Джо се страхуваше, че Египет ще се взриви отвътре. В тази страна с осемдесет милиона души население щеше да настъпи анархия.

- Колко време имаме преди да бентът да се срути напълно? – попита той.

- Трудно е да се каже – отвърна началникът. – Зависи от това дали ядрото ще удържи.

Джо забеляза, че горната част на отвора се беше разширила значително, но не и в дълбочина. Вече не приличаше на буквата „V”, а по-скоро на изключително разтеглено “U”.

- От какво е направено то?–Джо си спомни, че в модела изглеждаше, че е изградено от различен материал.

- Полупластична, непромокаема глина – отвърна началникът. – Под нея има бетон.

Ако Джо беше прав, водата вече бе разяла насипния материал и бе достигнала ядрото.

- По цялото протежение на бента ли е разположена?

Мъжът кимна.

- Вкопана е в скалите от двете страни.

- Може ли да удържи язовира?

Началникът се замисли за миг.

- Ядрото няма да се разруши като насипния материал, но тъй като задната част на стената е отнесена, количеството камъни и скали, държащи глината на място, е намаляло значително. В определен момент тежестта на язовира Насър просто ще избута ядрото както автобус избутва малка кола.

Джо погледна към дупката. Водата преливаше, спускаше се и се разплискваше. Но лекият тринайсетградусов наклон и каменното покритие помагаха. Поне засега стената удържаше.

- Мисля, че горният слой засега е непокътнат – каза той. – Ако нивото на водата спадне достатъчно, ядрото може и да ни спаси. А и с толкова широка дупка, това няма да отнеме повече от няколко часа.

Началникът кимна.

- Възможно е – каза той, но си личеше, че не е особено сигурен.

Майор Едо посочи нещо, което Джо не беше забелязал. Малък гейзер доста по-надолу по стената. Почти невидим от падащата вода, той пръскаше тънка струйка като шадраван в претрупана градина. Пръските от него се превръщаха в мъгла, улавяща светлините на прожекторите.

- Какво е това? – попита майор Едо.

Сърцето на Джо се сви. Той си спомни макета в Йемен. Първо се беше образувал горният пробив, но долният накара ядрото да се срути и повлече целия бент.

- Това е по-големият проблем – отвърна той.

- Как се е получил? – попита началникът.

Джо се опита да обясни за микророботите и как могат да дълбаят разни неща, включително бетон и глина. Този път никой не го гледаше скептично.

- Възможно ли е все още да са долу?

- Да – отвърна Дзавала. – Може би дълбаят в глината, за да разширят тунела.

- Ако стане прекалено голям...–започна началникът, но нямаше нужда да довърши изречението си.

- Има ли начин да се запуши нещо такова? – попита Джо.

Мъжът потърка брадичката си.

- Може и да има – каза той. – Разполагаме с вещество, наречено „Ултра-сет”. Това е полимер, който се свързва с глината и увеличава многократно обема си, за да запуши малки дупки. За секунди става непробиваем. Можем да го вкараме в тунела, който онези неща, за които говорите, са пробили. Ако горната част удържи и нивото на водата спадне достатъчно бързо, може и да предотвратим пълното срутване.

Нов трус разклати сградата.

- Какъв е недостатъкът на това решение? – попита Джо.

- Има само един начин да се вкара материалът в тунела – отвърна мъжът. – Ще трябва да го изпомпим под високо налягане. За да го направим, някой трябва да открие входа от другата страна на язовира.

Джо погледна началника и останалите хора, които бяха останали в тресящата се контролна зала.

- Ще ви трябва водолаз – предположи той. Джо не можеше да повярва какъв номер му беше скроила съдбата, но въпреки това се усмихна. – Май извадихте късмет.

Вратите на асансьора се отвориха на последния етаж от пирамидата на Марчети в едно луксозно фоайе. Трима от мъжете на Джин стояха на пост и се обърнаха рязко при звука от писукането на пристигащата кабина.

Беше естествена реакция. Нямаха причина да заподозрат някаква неприятност. Всъщност, Кърт реши, че реагират на звуковата вълна от „Причинителят на болка”. Тримата паднаха на колене.