Клайв Къслър - Бурята

- Няма да се оставя във ваши ръце! – извика Джин.

- Тогава се покажи и да приключим с това като мъже.

Джин виждаше Остин в едно отражение. Беше скрит зад ъгъла на стоманена преграда и не можеше да го улучи. Ако се изправеше, Кърт щеше да го убие. Ако останеше скрит, скоро Остин, или някой от екипа му, щеше да го нападне във фланг.

- Имам по-добра идея – каза Джин. – Сега ще ти дам един урок за това какво е истинска власт и как се използва тя.

Той погледна към лаптопа. Мигащото зелено квадратче на екрана му подсказа, че инструкцията е изпратена и приета.

Вече можеше да действа.

Той извади пистолета, натисна предпазителя с палец докато се чу щракване и го притисна до гърдите си.

- Времето почти изтече – осведоми го Остин.

Джин го знаеше.

Той опря дулото на пистолета до тила на Отеро и натисна спусъка. Приглушения взрив разпръсна компютърния програмист и останалото от главата му върху пода. Вторият изстрел на Джин разтроши лаптопа. Наоколо полетяха пластмасови парчета и микрочипове. Той стреля още веднъж, за да е сигурен и унищожи екрана на компютъра.

После хвърли оръжието настрани.

- Предавам се – каза той и вдигна ръце.

Защитен от преградата, Кърт наблюдаваше Джин в същото отражение. Нещо не се връзваше. Видя как Джин вади оръжието си и очакваше да започне да стреля, но куршумът в главата на Отеро и хвърлянето на пистолета бяха меко казано подозрителни.

Зарина също хвърли оръжието си и вдига ръце. Двамата с Джин се изправиха бавно, а Кърт насочи карабината „М1” към гърдите му.

- Ако мръднеш, ще умреш!

Остин влезе в стаята. Пол и Таутог го последваха и се разделиха.

Кърт имаше чувството, че са попаднали в капан. Той държеше Джин на мушка и огледа мъртвите – охранителят на Джин, Метсън, това, което беше останало от Отеро, и радиста.

Не откри нищо нередно, но Джин продължаваше да гледа самодоволно, сякаш беше изтеглил печеливша карта или се беше измъкнал безнаказано.

- Какво си направил? – прошепна Кърт, като очакваше всеки момент да се задейства някакъв скрит механизъм и да избухне бомба. – Какво си направил?

Джин не отговори, но Остин забеляза унищожения лаптоп. Осъзна и че беше екзекутирал Отеро, програмиста. Двете неща със сигурност бяха свързани.

През отворената врата проехтяха далечни изстрели. Бяха мъжете на Таутог на нулевата палуба.

- Нещо става – извика единият. – Морето сякаш оживя! Кърт излезе отвън. Въпреки мъглата и мрака, той успя да види как водата ври.

- Марчети, включи светлините!

Елууд се затича към контролното табло и започна да натиска множество копчета. Морето около отвора се окъпа в светлина. Марчети беше включил прожектори над и под водата. Кърт веднага разбра какво става.

Морето се вълнуваше, сякаш вреше. Ордата около острова беше излязла на повърхността и сега напредваше към острова.

- Той ги е извикал – прошепна уплашено Марчети. – Повикал ги е да се приберат удома.

Джин се засмя. Дълбокият му смях бе зловещ, садистичен и преливащ от самовлюбена гордост.

- Сега ще разберете какво имам предвид под власт! – каза той. – Ако не ме освободите, ордата ще ви погълне.

Още щом чу смеха на Джин, Кърт разбра, че са в опасност. Той се втурна обратно в контролната зала и опря дулото на карабината в лицето му, точно между очите.

- Спри ги!

- Пуснете ни – каза Джин, – и ще направя каквото кажете.

- Спри ги, или ще изцапам стената с мозъка ти!

- И какво ще постигнете с това, господин Остин?

Кърт отстъпи назад.

- Марчети, намери компютър! Ще трябва отново да разбиеш един код.

Елууд седна бързо пред един лаптоп.

- Никога няма да успее – засмя се Джин.

Марчети вдигна глава.

- Прав е. Успях да се справя с последния номер на Отеро, защото виждах файловете, но тук нямаме достъп до нищо.

- Можеш ли да го хакнеш?

- Паролата е деветцифрена и защитена с най-добрия шифър. Дори на суперкомпютър ще му трябва цял месец да го направи.

- Сигурно има някакъв начин.

- Не мога дори да вляза в системата.

Сега Кърт разбра защо Джин бе прострелял Отеро и лаптопа. Кодът беше на програмиста. Той лежеше мъртъв на пода и нямаше как да го каже, а Марчети не можеше да провери лаптопа за някаква поредица от натиснати клавиши или временни файлове.

Лейлани се приближи до Кърт.

- Какво става?

- Онези неща, които ни накараха да блестим, са наобиколили острова и са много повече, отколкото когато ги видяхме. Джин ги е включил на режим хранене. Ще се качат на борда като ято гладни скакалци и ще изядат всичко по пътя си, включително и нас.