Клайв Къслър - Бурята

Джо не знаеше нищо за Азис и отношенията му с Джин, не знаеше също, че именно тези дъждове вдъхнаха смелост на генерала да развали договора. Лошото бе, че същите тези дъждове сега щяха да съсипят държавата му.

- Къде е контролната зала? – извика Джо.

Майорът посочи към източната част на бента и една нова сграда, намираща се точно по средата а насипа.

- Новата контролна зала е до електроцентралата.

- Да вървим!

Джо се затича, но този път майорът не изостана. Зад тях дупката в бента продължи да се увеличава с около трийсет сантиметра на всеки петнайсет секунди.

Стигнаха сградата, Едо отвори вратата и двамата с Джо се втурнаха вътре. В командния център цареше хаос. Половината от местата бяха празни. Смелите мъже и жени, които не бяха избягали, се опитваха да разберат какво се случва.

Един от началниците видя майора.

- Това нападение ли е? – попита той. – Не видях експлозии.

- Отворете всички шлюзове! – извика Джо, без да изчака майорът да отговори. – Дори и аварийните преливници!

- Кой сте вие? – попита учуден мъжът. В думите му нямаше заплаха, само учудване, че опърпаният мъж с майора дава заповеди.

- Аз съм американски инженер. Работил съм на диги и различни речни проекти и ви казвам да отворите всички преливници, ако искате да имате поне минимален шанс да оцелеете.

- Но...

- В горната част на бента има деветметрова пробойна – каза Джо, прекъсвайки началника. – Намира се малко под ватерлинията, на половината разстояние между нас и западния бряг. Ако успеете да свалите нивото под нея, може и да оцелеете. Ако не го направите, целият бент ще се срути.

Мъжът се загледа за секунда в Джо, а после в майора, който кимна и каза:

- Довери му се!

Началникът спря да се чуди, обърна се и изкрещя:

- Отворете всички преливници и шлюзове!

Работниците започнаха да натискат копчета и да дърпат ръчки.

- Шлюзовете се отварят! – отвърна един. – Блокове две и три се пълнят. Трети и четвърти също отговарят.

На един огромен екран пред тях индикатори смениха цвета си от червен в зелен. Дванайсет сини чертички на екрана изобразяваха всичките генераторни канали под бента.

- Ами аварийните преливници? – попита Джо.

Всички големи бентове разполагат с такива, в скучай, че се случи нещо подобно. Тези огромни по обем канали, рядко се използваха.

- В момента се отварят – отвърна началникът. Той наблюдаваше и броеше:–...28, 29, 30... Всички шлюзове са отворени. След десет секунди ще изпускаме максималния обем вода: единайсет хиляди кубични метра в секунда.

В този момент Джо усети как нещо разтриса сградата. Той погледна през прозореца към Нил. Водата в улея вреше и падаше с огромна скорост.

Отворени докрай, преливниците изсипваха достатъчно вода, за да пълнят по един супертанкер на всеки петнайсет секунди. Но два пъти по-голямо количество продължаваше да изтича през пробива в стената. Джо имаше неприятното чувство, че усилията им ще останат напразни. Ако язовирът Насър бе пълен до ръба, щеше да отнеме часове, ако не и дни да се свали нивото на водата под това на дупката. Междувременно тя щеше да се разширява. Дзавала се страхуваше, че няма да успеят да наваксат.

Водата изтичаше и съоръжението, тежащо хиляди тонове, се тресеше като по време на земетресение. Трусът ставаше все по-силен.

Още една голяма част от бента се откъсна и полетя по склона като лавина. Бурната вода отнесе насипния материал за минути и сега отворът беше широк шейсет метра. Изливащата се през него вода беше десет пъти повече отколкото от всички преливници взети заедно. Приличаше на Ниагарския водопад.

Надолу по реката вълната помете лодки, кейове и всичко по пътя си. Баржи и речни лодки, превозващи туристи по Нил, се откъснаха от въжетата и се понесоха по течението, подмятани като детски играчки във вана.

Водата течеше бясно по бреговете на реката, като срутваше стени, подкопаваше камъни и пясъчници и предизвикваше свлачища и срутвания, подобно на светкавично топящи се ледници в Антарктида.

Водата заля бреговете и помете хотели и други сгради. По-малките се срутиха, сякаш бяха направени от кибритени клечки. В един миг бяха там, а в следващия ги нямаше. На тяхното място се виждаше само бурна вода.

А това беше само началото.

Началникът мълчеше. Майорът също. Дори Джо Дзавала стоеше безмълвен. Те не можеха да направят нищо друго, освен да наблюдават.

Деветдесет процента от населението на Египет живееше в радиус от двайсет километра около бреговете на Нил. Джо знаеше, че ако бентът се срути, жертвите ще са милиони. Дори и водата да се разлее из долината и да пощади хората надолу по течението, последиците от наводнението щяха да са още по-лоши.