Клайв Къслър - Бурята

Малките лодки плаваха по-добре, отколкото Кърт очакваше, а вятърът беше попътен. Вече изпреварваха графика, но пък бяха на път да се изгубят.

- Когато за последно видях „Аква Тера“, стоеше неподвижно ето тук – каза той. – Ако не е потеглил, в момента би трябвало да сме до него.

- Виждам светлина – каза Вару. – Напред и вляво!

Всички впериха поглед в тази посока. Вероятно на около три километра от тях се виждаше сияещо видение. Наподобяваше кораб призрак, плаващ в мъглата, но всъщност беше островът на Марчети. Той беше тъмен, с изключение на няколко светлинки тук-таме.

Лейлани се усмиха.

- Какво казваше?

Кърт също се ухили.

- Да се насочим на североизток – каза той на Таутог и посочи. – Натам!

Таутог и Вару завъртяха кормилото и платната, а лодката пое курс на североизток. Останалите лодки от флотилията заплаваха след тях.

- Защо не плаваме срещу него? – попита Лейлани.

Кърт продължи да следи курса и започна да брои.

- Осемстотин метра на североизток и после ще можем да обърнем и да се насочим почти право по вятъра към острова. Това ще ни даде повече скорост и маневреност.

- Ами ако ни забележат?

- Островът е дълъг шестстотин метра, на места е висок колкото двайсететажна сграда, а ние за малко да го пропуснем. Намираме се в тъмни лодки, с черни платна и ги приближаваме в средата на мъглява нощ. Дори и тези на наблюдателните постове няма да могат да ни видят, докато не застанем точно до тях. А според Ишмиъл, Джин разполага с не повече от трийсет души на борда. Поне половината от тях би трябвало да спят. Шансът някой да ни забележи е нищожен.

Кърт беше три-четвърти прав. Двайсет от трийсетте мъже на Джин спяха. Няколко други пазеха затвора, а останалите работеха в повреденото машинно отделение с предателите от екипажа на Марчети. На пост стояха само двама. Те патрулираха по острова, но нямаше начин да успеят да следят километър и половина брегова линия и десетки акра палуба.

Беше загубена кауза. Мъжете правеха своите обиколки с целия ентусиазъм на нископлатени охранители.

Един пазач, който извади големия късмет да избегне дългите, скучни разходки, беше поставен в контролната зала на „Аква Тера“ да следи радара.

Досега на екрана не се беше появило нищо. Това продължи толкова дълго, че когато две точици се показаха за секунда, той не ги забеляза. Пазачът вече дори не гледаше радара. Просто се опитваше да се пребори с желанието да заспи.

Обектите изчезнаха бързо и след няколко минути се появиха за втори път. Зад тях се образуваха диагонални линии, посочващи, че е задействан режима за изчисляване на разстояние. В този момент пазачът се обърка. Докато успее да проследи линиите до обектите, те изчезнаха. На тяхно място се появи надпис, „връзката е изгубена”.

Мъжът се изправи на стола.

Обзе го внезапно подозрение.

„Видя ли нещо? Ако е така, къде е то сега? Как е изчезнало?”

През ума му мина мисълта за американски изтребители „Стелт”. Той погледна през прозореца към тъмнината отвън, не видя нищо и отново впери поглед в екрана.

Обектите не се появиха отново и подозрението му се засили.

Мъжът грабна един голям бинокъл и излезе на площадката за наблюдение. Беше му трудно да види нещо в мъглата и мрака, отчасти защото прекарваше по-голямата част от времето си в следене на небето за самолети и хеликоптери, но и също така, защото, макар и намалени, светлините от острова излъчваха слабо сияние в нощта. Заради него беше невъзможно да се види нищо отвъд обсега на лампите. Ако беше погледнал право към петте бамбукови лодки, нямаше да види нищо друго освен белия воал на мъглата.

Ядосан, той се върна при радара, наведе се над него и започна да го следи внимателно като котка пред дупка на мишка.

Кърт приближи внушителния остров „Аква Тера“ със своята флотилия от лодки, направени от пръчки. Огромното съоръжение изплува от мъглата като Скалата на Гибралтар. Кърт се почувства като мравка, нападаща слон.

- Огромен е! – възкликна Таутог.

- Той е предимно празен – напомни си Кърт.

- Ами ако са довели още хора след като напуснахме? – попита Лейлани.

Той се обърна към нея със стиснати устни, за да ѝ покаже, че в момента не му е до подобни въпроси.

- Държа да се запознаеш с Джо – каза той. – Мисля, че вие двамата сте близнаци, разделени при раждането.

Кърт знаеше, че затворът на Марчети се намира близо до задния край на острова и реши да се отправят натам. Той се премести на носа на лодката, промъкна се покрай долния край на платното и махна брезента, покриващ кутията на „Причинителят на болка”.