Клайв Къслър - Бурята

Двамата мъже започнаха да спорят на арабски.

Кърт отново фрасна втория пилот.

- На английски!

Мъжът го изгледа и бавно започна да се пресяга към закопчалката на своя колан.

- Прав сте – каза той. – Ако ви залови, Джин ще ви накара да му се молите да ви убие, но ако ви пуснем, нас ни чака нещо по-лошо.

Коланът изтрака и се откопча, а мъжът се обърна в седалката и се изправи заплашително в малката кабина.

- Добре, взривете ни – каза той. – Пратете ни в рая.

Кърт се взря в мъжа и се опита да го уплаши с поглед.

Вторият пилот не мигна и въпреки, че Кърт също не потрепна, от тази ситуация никой не можеше да излезе победител.

- Така да бъде – каза Кърт.

Той пусна предпазителя и метна гранатата към мъжа. Тя го удари право по изненаданото лице. Пилотът се опита да я хване като човек под душа, който се мъчи да улови мокър сапун и без да иска я бутна към капитана.

Очите му се разшириха като палачинки и той се метна след нея, но беше посрещнат от мощния десен прав на Кърт.

Остин вложи всичката си сила в удара. Завъртя се от бедрото и рамото и изстреля ръката си напред с помощта на всяко малко мускулно влакно в тялото си.

Мъжът падна назад върху капитана и кормилото. Самолетът започна да пикира.

Кърт изпадна в безтегловност и се удари в тавана. След това падна на пода и се впусна напред, грабна колана на втория пилот и го дръпна назад. Капитанът отново беше свободен и самолетът леко изправи нос, но в ръката му се появи пистолет.

Кърт замахна с лявата ръка, удари китката на капитана и пистолетът гръмна. Куршумът прониза втория пилот. Следващият куршум уцели седалката.

Остин се опита да задържи ръката на мъжа настрани, но не успя. Капитанът се изплъзна от хватката му и насочи оръжието към Кърт.

Кърт натисна руля с дланта си. Самолетът се завъртя и капитанът стреля отново. Не успя да го улучи, но куршумът попадна в таблото над главите им. То експлодира сред дъжд от искри. Светнаха няколко предупредителни лампички и се дочуха аларми.

Самолетът се наклони надолу и започна да пада към морето. Беше им трудно да направят каквото и да било, освен да се държат. Кърт успя да удари капитана още веднъж, преди да падне по гръб заради центробежните сили на падащия летателен апарат.

Кърт се пресегна към ботуша си, но в този момент дулото на пистолета се завъртя към него. Капитанът беше готов да довърши започнатото.

Остин замахна с ръка и мъжът замръзна. Ножът се беше забил в сърцето му. Лицето му стана безизразно, малкият пистолет падна и клепачите покриха очите му.

Самолетът отново се наклони. Кърт грабна кормилото в опит да противодейства. Крилата бавно се изравниха, но предупреждението за опасно ниска височина се задейства и компютърът изчурулика: „Издигнете се! Издигнете се! Издигнете се!”

Кърт се опитваше да го направи. Най-после носът се издигна бавно и Остин видя отново хоризонта. Секунда-две по-късно носът на самолета вече сочеше над него.

Скоростта намаля и започнаха да се издигат. Някои от предупредителните лампички и аларми се изключиха. След като минаха границата от триста метра, компютърът спря да казва на Кърт какво да прави.

Самолетът вече беше стабилен и изравнен. Кърт се огледа. Делеше седалката с мъртвия капитан. Вторият пилот лежеше на пода между двете седалки и също изглеждаше мъртъв. Някой обаче липсваше.

- Лейлани? – извика Кърт.

- Тук съм – каза тя и подаде глава от отвора в пода.

- Какво стана с теб?

- Паднах от стълбата – отвърна тя и се приближи замаяна. После се наведе и вдигна нещо от пода. Беше гранатата.

- Защо не се взривихме?

- Извадих запалката – отвърна Кърт. – Вътре все още има взривно вещество, но то не може да избухне без нея.

Лейлани сложи внимателно гранатата в една поставка за чаши.

- Искаш ли да ги вържа?

- Малко е късно за това – каза той. – Да махнем този от седалката ми.

Кърт се изправи, а Лейлани разкопча колана на мъртвия капитан и го освободи. През това време Остин внимаваше да не изпусне кормилото.

- Ти управляваш самолета? – каза тя сякаш току-що е забелязала.

- Нещо такова.

- Нали каза, че не умееш?

- Трябваше да бъда по-конкретен – отвърна той. – Мога да го накарам да завие, да се издигне или да се спусне, дори да го насоча в правилната посока. По-трудно ще е да го приземя, без да оставя димящ кратер, или да го направя на малки парчета при сблъсъка с водата.

- О! – каза тя и пребледня.

- Но уча бързо – успокои я той в опит да ѝ вдъхне увереност. – А и с тези двамата покойници нямам друг избор.