Клайв Къслър - Бурята

- Може Дърк да ни се обади – каза Гамей с надежда. – Те не могат да фалшифицират видео-връзка.

- Така е – отвърна Пол, – но могат да заплашат с какво ли не, ако се опитаме да излъчим истината. Което ние ще опитаме, разбира се, въпреки техните заплахи.

Гамей го погледна.

- Как ще кажем на Дърк или на когото и да било друг, който се обади, че сме в беда, без нашите похитители да разберат това?

- Ние сме заложници – каза Пол. – Дърк няколко пъти е бил в тази ситуация. Може да кажем името на едно от местата или на един от похитителите, които са го държали в плен. Това със сигурност ще го накара да се досети.

- Гениално, господин Траут! – възкликна Марчети. – Таен код!

- „Лейди Флембороу”–каза Гамей.

- Моля?

- „Лейди Флембороу”–повтори тя. – Това е името на един туристически кораб. Бащата на Дърк, сенаторът, беше държан като заложник на него в Антарктика. Дърк го спаси. Ако на някой от нас се отдаде възможност да говори с него, ще си изиграем ролята за пред Зарина и нейните разбойници. Ще кажем каквото ни наредят. Дърк със сигурност ще попита някой общ въпрос като например как сме, какво е времето при нас или нещо такова. Трябва само да се усмихнем безгрижно и да кажем, че всичко е превъзходно и като че ли сме на круиз с „Лейди Флембороу”.

- Това е доста общо – каза Марчети. – Ами ако не се досети?

- Ти не познаваш Дърк Пит – отговори Пол. – Ще се досети.

- Добре, чудесно – каза развълнувано Марчети. – Значи вече имаме план, който ще проработи в случай, че поискат да говорите с него. Ами ако не го направят?

Марчети погледна към Пол, който му отговори само с празен поглед. Той повдигна вежда към Гамей, но и от нея не получи отговор. Май нито един от двамата нямаше план „Б“.

Лицата им помръкнаха, а Гамей се пресегна и включи отново стола за масажи.

Марчети изглеждаше изненадан.

Тя вдигна ръце.

- Може да ти помогне да измислиш нещо.

Кърт Остин прекара няколко минути в тършуване из товарния отсек на самолета. За изненада на Лейлани Тенър, той подмина оръжията, амунициите и ракетите.

- Какво правиш? – попита тя.

- „Умният генерал използва това, което неволно му предоставя врага“–отвърна Кърт.

- Ще повторя – каза тя, – трудно ми е да те разбера.

- Сун Дзъ – обясни Кърт.–„Изкуството на войната”.

- О! – каза тя. – Чувала съм за него.

Той извади снопче свински опашки от един сандък. Те обикновено се използваха за връзването на ръцете на затворници.

Лейлани гледаше дебелите пластмасови примки.

- Тези са ми познати.

- Приятелчетата ни планират да вземат още заложници – каза Кърт. Той все още не можеше да отгатне накъде летят.

Бързо пъхна няколко от свинските опашки в джоба си и продължи да рови в сандъците.

- Какво друго търсиш?

- В пилотската кабина сигурно има трима души. Двама пилоти и инженер, ако въобще има такъв. Може би дори и четвърти в спалното отделение.

- Но ние не можем да ги застреляме – каза тя. – Как ще ги надвием?

- Никак – отвърна Кърт.

Тя вдигна вежди.

- Ето за това говоря. Не спираш да ме объркваш. За момент ти следвах мисълта и изведнъж... пуф.

Кърт не успя да сдържи усмивката си. Той вдигна пръст, както правеше учителя в старите епизоди на предаването „Кунг Фу”.

- Да се биеш и победиш не означава, че си съвършеният воин – каза той. – Но ако прекършиш съпротивата на врага без бой, ще демонстрираш върховно превъзходство.

- Пак ли Сун Дзъ?

Той кимна.

- Можеш ли да ми го преведеш?

- Ще ги накараме да се страхуват да направят каквото и да било движение и те няма да смеят да предприемат нищо рисковано – каза той. – Но за да го постигнем, ще ни трябва нещо по-смъртоносно от нож и пистолет. Нещо, което толкова ще уплаши пилотите, че ще изпълнят всяко наше нареждане, без и да помислят да се съпротивляват.

Той отвори капака на един сандък и се усмихна. По лицето на Лейлани се изписа страх.

- Не съм убедена, че трябва – каза тя.

- Довери ми се! – каза той. – Точно от това имаме нужда.

Двамата чуха как задкрилките се изтеглят и турбулентният въздух разклаща самолета.

- Подготвяме се за кацане – каза Лейлани.

Кърт погледна през прозореца. Хоризонтът вече просветляваше и небето смени цвета си. Не се виждаше никаква суша.

- Зависи какво е твоето определение за „кацане”.

- Какво имаш предвид?

- Това е хидроплан – каза той, – или по-точно „летяща лодка”. Може да каца върху вода.

Кърт беше раздвоен. Една част от него нямаше търпение да действа, преди да се приближат прекалено до мястото, към което летяха, но и го гризеше любопитството да разбере къде отиват.