Клайв Къслър - Бурята

Той си спомни как Джин казва, че трябва да се преместят на по-сигурно място. Щеше да е направо прекрасно, ако Кърт успее да докладва и да предаде координатите.

Но после се замисли за водните резервоари в търбуха на самолета и тоновете микророботи, с които подозираше, че са пълни. Реши, че е по-добре да действа колкото се може по-скоро.

Той извади ножа и започна да работи върху предмета, който беше извадил от сандъка.

- Дори няма да те питам – каза Лейлани и погледна на другата страна.

Когато Кърт приключи, пъхна ножа обратно в ботуша си и го покри с крачола на панталона. После взе единия от деветмилиметровите „Лугери” и извади пълнителя. Бързо го изпразни и пъхна обратно празния пълнител.

Остин подаде пистолета на Лейлани с дръпнат предпазител.

- Не обичам оръжията – каза тя.

- Представи си, че не е такова.

- Но то е! – настоя Лейлани.

Той беше готов да се придвижат към предната част на самолета.

- Без патрони не е никакво оръжие, а просто един голям блъф. Трябва да го държиш като Мръсният Хари. – Той видя празния поглед на младата жена и смени сравнението:–Като Анджелина Джоли. Важно е да ти повярват, че ще ги застреляш.

- Но аз няма да го направя – повтори тя.

Кърт се приближи до стълбата към пилотския отсек. Той се надяваше неговият блъф да е достатъчен, защото не мислеше, че Лейлани е схванала идеята.

- Просто стой зад мен и леко вдясно и дръж пистолета, насочен към тях – нареди ѝ той.

- Нещо друго?

- Да. Опитай се да изглеждаш лоша.

Кърт се изкачи по стълбата, монтирана странично на летателния отсек.

Пилотите чуха тропането, обърнаха глави и видяха Кърт. Капитанът извика. Вторият пилот се пресегна да разкопчае колана си. Тогава Остин им показа какво носи.

Те замръзнаха на място и се загледаха в ръчната граната в ръката му. Той извади щифта подчертано бавно и задържа ръчката за безопасност, или така наречената лъжица. Лейлани се качи след него и насочи празния пистолет.

- Никой да не мърда! – изръмжа тя.

Пилотите вече бяха замръзнали, но Кърт оцени усилието ѝ.

- Точно така – каза той. – Нека си представим, че надписът „Закопчайте своите колани” свети и не можете да се движите свободно из кабината.

Капитанът се обърна отново към таблото, а вторият пилот не помръдна.

- За какво говорите?

- Ръцете на руля! – нареди Кърт. – Погледът напред! Мъжът изпълни заповедта, но и промърмори нещо на арабски на колегата си.

- Да не се опитвате да я вземете? – попита капитанът. – Да я спасите? Само един глупак може да рискува живота си за тази кльощава жена.

- Млъквай, глупако! – извика Лейлани. – Още една дума и ще те напълня с олово!

Тя погледна Кърт и се усмихна гордо.

- Как беше?

- Трябва да поработим малко върху диалога, но иначе не е зле.

Кърт погледна през прозореца. Хоризонтът на изток бе започнал да изсветлява, но небето все още имаше мастиленолилав цвят и беше трудно да се разбере къде свършва морето.

Пред тях се виждаха навигационните светлини на дугите два самолета. Най-близкият беше на около километър и половина и на около триста метра по-ниско. Първият летеше на пет километра пред тях и на триста метра под втория. Цялата ескадрила се спускаше. Кърт не чу да говорят по радиостанциите и предположи, че искат да останат незабелязани.

- Къде ни карате? – попита той.

- Не казвайте нищо! – нареди капитанът.

Кърт прецени, че така едва ли ще постигне нещо и няма как да заплаши, че ще взриви самолета, ако не му отговорят. Той погледна висотомера и видя, че се спускат на две хиляди и четиристотин метра. Още десет минути и щяха да са върху водата. Кърт присви очи, но не можа да види никаква суша.

Реши, че са чакали прекалено дълго.

- Чуйте ме внимателно – каза той, – ако искате да живеете, ще правите каквото ви кажа.

- В противен случай? – изломоти вторият пилот.

- Ще взривя самолета – отвърна спокойно Кърт.

- Блъфира! – каза мъжът. – Той е един слабохарактерен американец. Никога няма да посмее да...

Преди да успее да довърши изречението, Кърт го удари с опакото на дланта си по слепоочието. Главата му се килна настрани и той се опря с ръка на фюзелажа, за да не падне.

- Нали не мислите, че искам да попадна отново в ръцете на Джин? – попита Кърт.

Вторият пилот се хвана за лицето и го погледна като нахокано животно. Пилотите си размениха погледи. Кърт разчиташе на това, че и двамата мъже знаят що за психопат е Джин. Той предположи, че телата на дъното на кладенеца не са на единствените негови служители, от които се е отървавал.