Клайв Къслър - Бурята

- „Аква Тера“, обадете се!

- Опитай на друга честота.

- Не, това е правилната честота. – Той отново натисна копчето за предаване.–„Аква Тера“, чувате ли ме? Говори Кърт Остин. Атакуват ви! Пригответе се да отблъснете нападателите!

Той пусна копчето.

- Защо не отговарят? – попита Лейлани.

Кърт се сещаше за много причини, но най-злокобната беше свързана със самозванката сред приятелите му. Тя може да е повредила радиото, или да е сторила нещо много по-лошо.

Двата самолета вече се снижаваха на шестстотин метра. След минута щяха да бъдат над водата и щяха да спускат лодките си с помощта на парашутите. В товарния им отсек можеха да се поберат до седемдесет командоси, ако няма друг товар. Но тъй като на борда имаше натоварено оборудвнае, вероятно командосите бяха не повече от трийсет. Това означаваше шейсет души от хората на Джин срещу двайсетте души от екипажа на Марчети, плюс Пол и Гамей. Роботите бяха изключени и приятелите му нямаха никакъв шанс.

След като не получи отговор по радиото, Кърт реши, че вече е късно за предупреждения и е време да действа сам.

Зарина стоеше заедно с Отеро и Метсън в средата на комуникационния център на „Аква Тера“ и слушаше как Кърт Остин се опитва да предупреди приятелите си за предстоящото нападение.

Отеро беше пребледнял.

- Нали Джин каза, че Остин и Дзавала са мъртви?

- Очевидно е направил прибързано заключение – отвърна Зарина.

- Откъде идва?

- Може да е навсякъде – каза тя и погледна през прозореца.

Не видя кораби на хоризонта, но забеляза трите приближаващи самолета. Единият от тях беше нарушил формацията. Това потвърди най-лошите ѝ опасения.

- Превзел е един от самолетите! – възкликна тя. – Трябва да предупредим Джин. А и трябва с нещо да притиснем Остин. Доведете жената. Веднага!

Кърт премести ръчката на газта докрай и трийсет и три метровият самолет ускори с невероятна мощ.

В това време в ума на Остин се оформи план. Той наблюдаваше как другите самолети забавят максимално и се снишават към водата.

Те щяха да са уязвими, докато спускат командосите и Кърт можеше да ги тласне към морето, също като автомобилен състезател, който притиска противниците си в стената.

Двата самолета пред него летяха на осемстотин метра един от друг и на по-малко от деветдесет метра над водата. Внезапно Остин чу викове на арабски по Ком-1.

И двата самолета реагираха светкавично. Носовете им се издигнаха и топлинните следи, които се виждаха зад двигателите им, бързо се уголемиха.

- Проклятие! – викна Кърт. – Няма да можем да ги изненадаме.

Самолетите ускориха, но Остин ги приближаваше. Той се движеше поне със сто възела по-бързо. Кърт избра самолетът отляво, зави към него и насочи носа надолу като полудял.

Самолетът пикира като ястреб, който напада жертвата си. Другият самолет се издигаше бавно и мъчително. Приличаше на голям, тромав гълъб.

Корпусът му се приближи, изпълни прозореца и после изчезна от погледа на Кърт.

Джин седеше в стола на инженера на полета в първия самолет и даваше инструкции на пилота. Двигателите работеха на пълна мощност, но самолетът с мъка се набираше височина.

- Внимавайте! Той е точно над вас! – крещеше Зарина по радиото.

Вълна от турбуленция разтресе самолета. Една сянка премина пред предното стъкло и капитанът натисна кормилото напред. Пушек и топлина от двигателите на Кърт покриха пилотската кабина, но машините не се сблъскаха.

Остин дръпна ръчката в последния момент и осигури няколкото метра разстояние между двете машини. От друга страна, неволното трепване на пилота и внезапната турбуленция от петнайсеттонната разминала се на косъм машина, ги изпратиха надолу и наляво – право към вълните.

- Издигни ни! – изкрещя Джин. – Издигни ни!

Пилотът изравни крилата и дръпна кормилото към себе си.

Самолетът докосна леко водата и после отново се насочи към небето.

- Издигнаха се! – каза Лейлани докато гледаше назад през страничния прозорец. – Не знам как успяха, но се издигнаха.

Кърт се поколеба дали да не се върне и да опита пак, но вече се беше насочил към втория самолет. План А се беше провалил. Мишената му вече беше достигнала височина от триста метра и продължаваше да се издига. Дори да опита същата маневра отново, на тази височина тя нямаше да има никакъв ефект. Въпреки това трябваше да направи нещо.

Кърт използва допълнителната скорост, която беше набрал, за да изпревари набелязаната цел и се издигна по-бързо от нея. След като застана над самолета, насочи своята машина към него.