Клайв Къслър - Бурята

За секунда се поколеба какво да прави, но му хрумна толкова гениална идея, че ако можеше, щеше да се потупа сам по гърба.

Той огледа кабината. Сред множеството уреди, копчета и лампички, Кърт откри това, което търсеше.

- Хвани това – каза той на Лейлани.

Тя сложи ръка на дебелия метален лост, боядисан с предупредителен жълто-черен цвят.

- Приготви се да я дръпнеш!

Докато приближаваше мишената, самолетът се разтресе. Въздушната струя от другата машина накара Кърт да се почувства като воден скиор, пресичащ дирята на моторницата. Той дръпна кормилото и се издигна над турбуленцията. След около десет секунди насочи носа отново напред, за да изпревари другия самолет.

Премина над него.

- Сега!

Лейлани дръпна жълто-черния лост.

Разнесе се силен съскащ звук, а Кърт усети как носът се издига нагоре.

Откъм опашката се появи сив облак, понесе се назад и се заби във втория самолет. Въпреки че приличаше на мъгла, централната колона на изхвърлената смес остана концентрирана. Пет тона вода и микророботи се стовариха върху пилотската кабина, разбиха стъклата и смазаха пилотите като приливна вълна.

Останалата част от товара обгърна фюзелажа, дясното крило и двигателя. Турбовентилаторът избуха от сблъсъка, а лопатките на компресора и части от самолета полетяха наоколо.

Тежестта на водата блъсна дясното крило повече от лявото, самолетът се преобърна и започна да пада към водата. Няколко секунди по-късно последва сблъсък. Фюзелажът се разкъса на парчета и на всички страни полетяха хора, товар и метални отломки.

Кърт осъзна, че е изсипал доста от роботите на Джин в морето, но това беше единственото оръжие, с което разполагаше. Той зави надясно, забеляза останките и веднага затърси с поглед оцелелия самолет, преди на него и Лейлани да им се случи същото.

Внезапно от радиото се чу глас. Кърт веднага разпозна Гамей Траут.

Гамей Траутседеше пред радиостанциятав комуникационния център на „Аква Тера“. В тила ѝ беше опряно студеното дуло на пистолет.

- Говори с него! – заповяда Зарина със суров глас. – Кажи му да се предаде, иначе ще ви убия всичките. Съпругът ти ще умре пръв.

Пол лежеше по очи на пода, а Метсън беше стъпил с крак върху гърба му. Той държеше пистолет „Лугер” насочен към главата на Пол. Отеро стоеше наблизо с друг пистолет.

- Говори!

Гамей грабна микрофона и натисна копчето за предаване.

- Кърт, говори Гамей! Чуваш ли ме?

Минаха няколко секунди, преди гласът на Кърт да прозвучи в слушалките.

- Гамей, нападат ви! Скрийте се! Кажете на Марчети да включи роботите.

- Кажи му да се предаде! – заповяда Зарина.

Гамей погледна през прозореца. Видя как единият от самолетите се разбива, а другите два се издигат и завиват. Вторият сякаш преследваше първия, но тя не знаеше в кой е Кърт.

Зарина бутна главата на Гамей напред с дулото на пистолета.

- Няма да повтарям!

Гамей хвана микрофона, но се поколеба.

- Убий го! – нареди Зарина на Отеро.

- Чакайте! – извика Гамей. Тя натисна копчето на микрофона. – Кърт, говори Гамей! – каза тя. – Вече ни заловиха. Държат ни затворени. Ще ни убият, ако не приводниш самолета и не се предадеш.

Последва тишина. Гамей погледна през прозореца. Единият от самолетите спря да завива. Тя предположи, че това е самолетът на Кърт. Другият се приближаваше.

Гамей отново натисна копчето.

- Внимавай! – извика тя. – Те са точно зад...

Гамей не успя да довърши изречението. Зарина я блъсна и я събори от стола. Гамей бързо скочи на крака, готова да се бие, но получи ритник в корема, който ѝ изкара въздуха и отново я повали на земята.

В небето отвън двата самолета едва се разминаха, разделиха се, а после отново се доближиха. От единия се извиваше тънка следа черен пушек.

Кърт реагира на предупреждението на Гамей почти мигновено. Той зави наляво и за малко да се блъсне в самолета на Джин. После дръпна кормилото надясно и дочу звук от куршуми, които се забиваха във фюзелажа на машината.

Самолетътна Джин също зави наляво. През отворената врата на товарния отсек хората му стреляха с петдесетмилиметрови картечници.

Кърт насочи машината право към тях. Двата самолета почти се сблъскаха за трети път. Остин отново се опита да избяга, но на таблото светнаха множество предупредителни лампички. Той насочи носа надолу, за да набере скорост, натисна газта до край и прибра задкрилките.

Самолетът ускори и Кърт зави на югозапад. Лампичките продължиха да мигат.