Клайв Къслър - Бурята

В продължение на няколко секунди Кърт и Лейлани останаха безмълвни. Просто седяха в лодката и се държаха за ръкохватките. Затворникът, който нямаше как да знае какво се е случило току-що, ги гледаше с очи като палачинки.

Най-накрая Кърт се пусна и се огледа.

- Не мога да повярвам, че сме живи...–промълви Лейлани.

Кърт беше също толкова изненадан. Късметът май отново беше застанал на тяхна страна.

- Не само сме живи – каза накрая той, – но и се намираме в лодка с мотор.

Кърт се примъкна до кърмата, за да провери с колко гориво разполагат. За момент се замисли дали да не отреже парашутите, но осъзна, че лодката не предлага никаква сянка и може да им свършат работа. Кърт хвана въжетата и ги издърпа.

- Предлагам да ги запазим – каза той на Лейлани. – Може да ни потрябват по-късно. Виж дали можеш да намериш нещо, с което да изгребем тази вода.

Във вътрешността на лодката се плискаха поне осемдесет литра.

Лейлани уви найлоновите парашути и ги напъха в тясното пространство в предната част на лодката, а Кърт опита да запали двигателя. Успя на третия път.

Той натисна ръчката на газта и насочи носа на лодката на запад през огньовете и пушека.

Излязоха от другата страна на димната завеса и с наслада вдишаха чистия въздух.

- Къде отиваме? – попита Лейлани.

- Далеч от тях – отвърна Кърт.

Надяваше се димът и горящите отломки да ги скрият от преследвачите им.

- Няма да успеем да стигнем до Сейшелите с това – каза тихо Лейлани.

- Не, но ще стигнем до коридорите на търговските кораби и ще потърсим помощ.

Кърт провери с колко гориво разполагат. Резервоарът беше наполовина пълен. Изглежда останалото гориво се беше изляло при падането. Никой не знаеше докъде ще успеят да стигнат, но след като се отдалечаха достатъчно от „Аква Тера“, Кърт щеше да намали оборотите, за да спести гориво. Засега обаче, натискаше ръчката докрай и лодката летеше като вятър по равната морска повърхност.

В продължение на четирийсет минути всичко беше наред, но изведнъж Кърт забеляза, че Лейлани притиска стената на надуваемата лодка, сякаш държи диня в супермаркет.

- Какво има?

Тя не отдели поглед от надуваемата камера.

- Изглежда имаме пробойна – отвърна тя.

- Пробойна?

Лейлани кимна.

- Лодката не пропуска вода, а изпуска въздух.

Кърт поддържаше курс на запад, а Лейлани търсеше начин да запуши дупката.

- Какво виждаш?

- Няколко малки отворчета – каза тя. – Усещам как въздухът излиза през тях.

- Смени ме за секунда – махна ѝ Кърт да отиде при него.

Лейлани го смени, а той погледна какво бе открила. Осем миниатюрни дупчици, няколко от които бяха толкова малки, че можеше да ги запуши с пръст.

- Какво е станало според теб? – попита Лейлани.

- Вероятно са оставени от останки от самолета – предположи Остин – или от капчици керосин. Гумата изглежда обгоряла на едно-две места.

Кърт прокара ръка по останалите въздушни камери, подобни на надуваеми гумени тръби, дълги два и половина метра и с диаметър четирийсет сантиметра. Лодката имаше общо четири – две отпред, които се извиваха и образуваха тъпия нос, и две отзад, по една от всяка страна. В задната част на лодката имаше метална напречна греда, на която беше закрепен извънбордовият двигател.

Кърт откри още две дупчици в предната дясна камера. За нещастие, тук-там имаше и малки точици, вероятно образувани от шрапнели или гориво. Той се зачуди кога ли ще се отворят.

- Какво е положението? – попита Лейлани.

Затворникът май също беше любопитен да узнае. Устата му беше запушена, но не и ушите.

- Лявата страна е добре – каза Кърт, – но това няма да ни помогне, ако дясната спадне напълно.

Близо до носа на лодката имаше две малки шкафчета. Той ги отвори, но откри само една спасителна жилетка, две сигнални ракети, малка котва и въже.

- Гумена лодка без помпа или комплект с лепило и лепенки – промърмори Кърт. – Ще се свържа с адвокатите си.

- Може би е по-добре да се върнем на онзи плаващ остров и да се предадем – предложи Лейлани.

- Може, ако искаш да те затворят отново – отвърна Остин.

- Не искам – отвърна тя, – но и не искам да се удавя.

- Няма да се удавим, дори и двете камери да спаднат.

- Но ще се държим за другата страна на лодката като корабокрушенци – каза Лейлани.

- Предпочитам това пред възможността Джин да ни застреля – отвърна Остин. – Освен това, смятам да спечеля един облог. Трябва да продължим напред, докато намерим помощ.