Клайв Къслър - Бурята

- Възможността ни да влияем на климата беше ограничена от това, че държахме ордата под повърхността. За да изпълним нашата мисия, както и обещанията, които сме дали, трябва да охладим океана по-бързо.

- Ами американските сателити? Ако ефектът стане видим, ще имаме много по-големи проблеми от тези, които хората от НАМПД могат да ни причинят.

- Отеро е изчислил курса, височината и скоростта на всеки шпионски или метеорологичен сателит, преминаващ през тази част от океана. Управлявайки ордата оттук, можем да им сигнализираме да се издигат и спускат на много по-прецизни интервали, отколкото го правехме от Йемен. Ще се показват, когато никой не гледа и ще се скриват отново преди някой да насочи поглед към тях.

- Звучи сложно – каза тя.

- Не толкова, колкото ти се струва – отговори Джин. – Намираме се в средата на океана. Освен някой случайно преминаващ боен кораб, тук няма нищо интересно. Шпионските сателити са насочени на хиляда и шестстотин километра на север към армиите и нефта на Близкия изток. Те изучават Иран, Сирия и Ирак, броят руските танкове и самолети близо до Каспийско море или американските военни сили в Персийския залив.

Той погледна към Отеро.

- С колко време разполагаме?

Мъжът погледна компютъра.

- Имаме петдесет и три минути преди следващият сателит да се приближи.

- Тогава действай! – заповяда Джин.

Отеро кимна, включи контролния екран и въведе деветцифрената парола на Джин. Сигналът щеше да се разпростре до хоризонта. Оттам роботите щяха да го предадат един на друг като падащи плочки домино.

Той натисна клавиша „ентър”.

- Сигналът се обработва.

Джин се загледа към океана в очакване на зрелището. Първите следи се появиха след около минута и след това повърхността на водата започна бързо да се променя.

През целия ден не беше подухвал дори слаб ветрец и морето около тях беше гладко като стъкло. Но роботите изплуваха и водата придоби зърнист вид, подобно на тази в залив, задръстен от водорасли.

Джин наблюдаваше как гледката се променя във всички посоки. Скоро достигна до границата на зрителното му поле, но той знаеше, че продължава много по-нататък, поне на осемдесет километра във всяка посока.

По-тънки слоеве от неговото творение покриваха още сто и шейсет километра и се протягаха напред като ръкавите на галактика.

- Нареди им да си разперят крилата.

Отеро отново затрака по клавиатурата.

- Заповедта е въведена – каза той. – Изпращам... сега!

Джин извади чифт скъпи слънчеви очила от джоба си.

Знаеше, че след няколко секунди ще има нужда от тъмните лещи. Той ги сложи на очите си и повърхността на водата отново се промени.

По нея премина вълна, наподобяваща трус. Цветът на водата се промени от оловносиво, в матово и накрая изсветля, а морето около тях заблестя като огледало. Следобедното слънце все още беше високо на небето и ефектът беше заслепяващ, дори и през защитния поляризационен слой на слънчевите очила.

Джин видя как пленниците му гледат в захлас и после отвръщат глави заради болезнено яркото отражение.

Той примижа и се загледа за секунда, а гърдите му се издуха от гордост.

Върху повърхността на водата трилиони от неговите миниатюрни машини разгънаха крилата си, скрити до този момент под надкрилия, като тези на гърба на някой бръмбар. Това утрои площта на всеки един от микророботите. Отражателната повърхност на крилата увеличи четирикратно количеството слънчева светлина, която океанът нормално връща обратно към горния слой на атмосферата.

Сякаш някой бе застлал отражателно одеяло върху тринайсет хиляди квадратни километра от Индийския океан.

Гамей първа направи връзката.

- Промяната в температурата – каза тя. – Ето как се получава.

- Да – съгласи се Джин. – А охлаждането ще продължи с ускорени темпове. Тези води вече са с четири градуса по-студени от най-ниската температура, измервана някога тук по това време на годината. Според моите изчисления до вечерта повърхността ще се охлади с още един цял градус. Ефектът ще се засилва с всеки изминал ден. Скоро в центъра на този тропически океан ще има една голяма зона с хладка вода, а през това време, в друга негова част, микророботите ще правят точно обратното, ще поглъщат топлина, за да поддържат водата топла. Температурната разлика ще предизвика ветрове и силни бури. А на някои места на сушата ще убие всяка надежда за избягване на опустошителния глад.

- Ти си луд! Ще убиеш милиони хора!