Клайв Къслър - Бурята

- Трябва да се измъкнем – заяви Кърт. – Опипах внимателно тази тръба и не успях да открия слабо място.

- Тук също няма. Опитах да я разклатя, но е захваната с болтове за скалата. Не помръдва.

В този момент вратата на килията се отвори. Лампите на тавана светнаха и ослепиха за секунда Кърт и Джо.

Влязоха Джин и брадатият мъж Сабах, който сякаш никога не се отделяше от него. Придружаваха ги няколко въоръжени до зъби охранители.

- Не виждам да носят кърпи или бонбони – отбеляза Джо.

- Тишина! – изкрещя Сабах.

Джин вдигна ръка, за да покаже, че няма проблем.

- Този ден беше много интересен – започна той, – повече за вас, отколкото за мен.

Английският му беше добър, с лек акцент, но си личеше, че е учил в чужбина, вероятно във Великобритания.

- Ще стане още по-интересно, когато не се появим на уреченото място – каза Кърт. – Много хора те следят внимателно, Джин. Ако ни убиеш, ще засилиш интереса им още повече.

- Значи сте се примирили със съдбата си?

- Освен ако не си дошъл да ни освободиш – вметна Кърт.

- Не ви ли е страх да умрете?

- Умирането не е в списъка ни със задачи за днес. Но заедно с това не се заблуждаваме за сериозността на ситуацията. Въпросът е, дали ти не се заблуждаваш?

Джин ги изгледа озадачен. Кърт го прие за добър знак. Въпреки че нямаше представа докъде ще стигне с това, всичко, което можеше да разклати нервите на техния домакин, щеше да им бъде от полза.

- Аз не си играя игрички, както казвате вие – отвърна студено Джин.

- Напротив! – рече Кърт. – Създаваш играчки в мазето си и ги взривяваш. Дори не осъзнаваш колко бързо ще свърши тази твоя игра. НАМПД е по петите ти. Това означава, че ЦРУ, Интерпол и Мосад също скоро ще те погнат. Особено ако не се появим живи и здрави. Убий ни и няма да имаш къде да избягаш.

- Какво ви кара да мислите, че ние бягаме, господин Остин?

- Ако не го правите, ви съветвам да започнете да бягате колкото се може по-бързо. Притиснати сте от всички страни. Нападението над катамарана доказа, че сте отчаяни, а престрелката тази вечер и двамата мъже, които убихте, показват, че сте уязвими.

Дълбок, буботещ смях се надигна в Джин.

- Бих казал, че вие сте много по-уязвими от мен.

- А аз бих казал, че можем да ти предложим начин да се измъкнеш.

Джо погледна изумено Кърт.

Кърт се хващаше за сламки и измисляше историята в движение. Това беше единствената карта, която му беше останала. Трябваше да посее поне малко семенце на съмнение в ума на Джин, за да го накара да повярва, колкото и безумно да звучи, че Кърт, Джо и НАМПД могат да помогнат на Джин да избегне надвисналата над него опасност.

Джин се приближи до Кърт.

- Нито искам, нито се нуждаят от това, което се опитвате да ми предложите, господин Остин – рече хладно Джин. – Дойдох само да ви съобщя, че ще умрете.

- Не съм изненадан – отвърна Кърт, без да мигне. – Но нека те попитам нещо: защо мислиш, че правителството изпрати нас, вместо цяла ескадрила безпилотни самолети „Хищник”, или изтребители „Стелт”, въоръжени с противобункерни бомби? Тук може да си в безопасност от своите врагове, но не и от американското правителство. Знаеш го. Вече си в списъка. Също като реактора и фабриката за обогатяване на уран, които иранците строят. И не се различаваш от десетките други заплахи, които правителството обезвреди през последните няколко години. Човек като теб вече няма къде да се скрие. Но притежаваш нещо, което всички Бинладеновци на този свят нямат. Технология...

Джин не помръдна. Очевидно размишляваше върху думите на Кърт, но това звучеше твърде хубаво, за да е истина. Сега Остин трябваше да го притисне. Ако успееше да спечели малко време и известна свобода, двамата с Джо щяха да имат някакъв шанс да се измъкнат.

- Нима очакваш да повярвам на думите ти?

- Нека ти изясня нещо – продължи Кърт. – Ако зависеше от мен, не бих ти помогнал. Ти си убиец и разбойник. Но аз работя за чичо Сам и правя каквото ми наредят. Заповядаха ми да дойда тук, да проникна в комплекса и да докладвам. После да се свържа с теб чрез трети лица, ако е възможно. Те искат това, което притежаваш.

- Да ти приличам на глупак? – попита Джин, видимо ядосан.

- Аз не бих му отговорил – намеси се Джо.

- Вашето правителство не сключва сделки – продължи Джин.

- Много грешиш – заяви Кърт. – Ние сключваме сделки вече двеста години. Да си чувал за Вернер фон Браун? Той е нацист, германски учен, създал ракети, убили хиляди. Ние го взехме под крилото си след войната, защото се нуждаехме от неговите знания. Виктор Беленко беше руски пилот, който ни достави „Миг-25”. Ние привличаме бейзболни играчи, балетисти, компютърни програмисти, всеки, който може да ни предложи нещо. Може да не е честно за бедните фермери и селяни, които искат да емигрират, но за теб е добре. Осигурява ти път за измъкване.