Клайв Къслър - Бурята

В нишата за наблюдение ефектът беше по-силен. Мустафа гледаше през прозрачната стена. Една заплашителна фигура, тъмна като мастило на октопод, се спусна напред. Тя се полепи върху гладката повърхност на плексигласа и се разстла по него.

Мустафа замръзна. Алрама го избута и се вкопчи в дръжката на заключената врата.

- Пуснете ме! – крещеше той. – Мустафа е виновен! Аз нямам нищо общо!

Дочу се странно дращене и слоят по плексигласа стана по-тъмен и плътен. Мустафа забеляза, че се образуват пукнатини. Те се разпростряха като паяжина по плексигласа и на две места станаха по-дълбоки.

Дращещият звук се усили, сякаш някой прокарваше ноктите си по черна дъска. Плексигласът завибрира, а водата зад него закипя.

Гладката стена изпука заплашително. Алрама продължаваше да блъска по вратата и да умолява Джин да го пусне. Мустафа се разтрепери и падна на колене.

- Не! – изкрещя той. – Не!

Плексигласовата стена се пропука и поддаде. Водата нахлу в нишата. Мустафа се опита да плува, но роякът от сребрист пясък го покри, проникна през дрехите му и задълба в кожата. След това го повлече към дъното на басейна.

Мустафа няколко секунди се бори като пронизана с харпун риба, но много бързо се отпусна. Водата се оцвети в червено. Алрама беше сполетян от същата участ.

Кърт наблюдаваше онемял касапницата в тестовата зала.

- Май трябваше да напуснем, когато предложи – обърна се той към Джо.

От съблекалнята двамата видяха и най-малката подробност от драмата. След като водата поаленя, те разбраха, че са останали по-дълго, отколкото е трябвало.

Двамата свалиха защитните костюми, приближиха се до задната врата и излязоха от съблекалнята.

- Надявам се, че си се сетил да пускаш трошички зад нас, та да можем да се върнем – пошегува се мрачно Джо.

- Просто ще вървим нагоре и далеч от тук – отвърна Кърт.

Двамата мъже стигнаха до главната зала над басейна, но нито един от тях не погледна назад. Докато тичаха по коридора, чуха изстрели. Първите бяха отривисти и някак организирани, отвърна им нестройна и объркана канонада, придружена от викове. Сякаш някой отвръщаше на стрелбата.

- Столовата – отбеляза Кърт. – Онези, които видяхме, сигурно са работели за мъжете, с които нахраниха микророботите.

Стрелбата се усили.

- Май битката стана сериозна – ослуша се Джо. – Може би не са успели да ги изненадат.

- Жалко за нас – отвърна Кърт. – По-добре да се скрием, ако не искаме да се присъединим към синия отбор.

Кърт зърна една врата, открехна я и погледна вътре. В помещението имаше компютри, принтери и чертожни дъски. Кърт не забеляза хора.

- Ела! – прошепна той.

Двамата влязоха и Кърт затвори вратата. Притисна се до стената и откри, че вижда част от коридора през тънък процеп между пантата и ръба на вратата.

- Провери дали има заден изход – обърна се той към приятеля си, – или пък килер, в който да се скрием, ако се наложи.

Джо отиде да огледа, а Кърт се взря през тънкия процеп. Какъвто и да беше планът на хората на Джин да се справят с охраната на гостите, изглежда, че не работеше добре. Няколко от служителите на Джин тичаха ранени по коридора. След малко се появиха подкрепления и битката явно се разгоря отново. Чуха се и взривове от шокови гранати.

- Няма къде да се скрием – докладва Джо. – Не открих и задна врата.

Кърт продължи да гледа през процепа.

- Извадихме лош късмет! Натресохме се точно в разгара на семейната караница.

- Една минута по-рано и щяхме да попаднем между куршумите – отвърна Джо.

- Но две минути по-рано и щяхме да сме минали през бойното поле, а те щяха да се бият зад гърбовете ни.

- Имаш право – съгласи се Джо.

Кърт натисна с крак вратата и разшири цепнатината, за да може да вижда по-голяма част от коридора. Чуха се стъпки, но Кърт не можа да разбере кой или какво се приближава.

- Имаме компания! – прошепна той.

Джо замръзна.

Групата отмина. Двама охранители водеха млада жена. По лицето ѝ се четеше страх, но и нещо друго. Кърт прие, че е примирение или отчаяние.

Групичката отмина, но Кърт бе обзет от странно чувство. Жената беше ниска, с тъмна права коса, кафява кожа и тъжни очи. Приличаше на затворник, но и на нещо друго. Приличаше на...

Кърт опря гръб на стената.

- Имаме проблем – каза той.

- Имаш предвид и друг освен този, че сме затворени в мазе в средата на пустинята и сме заобиколени от безмилостни убийци?

- Да – отвърна Кърт, – освен този. Виждал си Кимо, нали?