Клайв Къслър - Бурята

Сложиха ги вътре, качиха се след тях и затвориха вратата.

Няколко минути по-късно Кърт и Джо се показаха, облечени в тъмносините униформи на охранителите. Лицата и косите им бяха покрити с куфии 5. Докато Джо се преструваше, че пази хеликоптера, Кърт затърси тунела.

Той зърна процеп в скалата. Надзърна и видя стръмно спускаща се надолу стълба. Кърт слезе по нея и се изправи пред стоманена врата с електронна ключалка, подобна на ключалките във всеки хотел.

- Да се надяваме, че имаме резервация – промърмори тихичко той и затършува в джобовете на охранителя.

След малко Кърт напипа карта-ключ, пъхна я в четеца и я извади. Лампичката върху ключалката светна в зелено и той натисна дръжката.

- Лесно като детска игра! – прошепна доволно Кърт.

Сложи малко камъче между касата и вратата, за да не се затвори, изкачи се обратно до скалната цепнатита и свирна на Джо. Няколко секунди по-късно двамата вече бяха в тунела и слизаха по стръмните стълби.

- В дупката на заека – каза Кърт. – Да се оглеждаме за Джаберуока 6.

- Ще ми обясниш ли какво е това? – попита Джо. – Така и не успях да разбера.

- Нещо сърдито и страшно – отвърна Кърт. – Като го видиш ще го познаеш.

Спуснаха се по стълбите зад металната врата и стигнаха до лабиринт от тунели. Решиха да поемат по онзи, който водеше надолу и стигнаха до нов кръстопът.

- Имам чувството, че съм във ферма за мравки – прошепна Джо.

- Така е – съгласи се Кърт. – Представям си как някакви огромни хора ни наблюдават през стъклото.

Двамата продължиха надолу по тунела до още едно разклонение.

- А сега накъде? – попита Джо.

- Нямам ни най-малка представа – отвърна Кърт.

- Трябва ни или водач, или карта.

Кърт вдигна вежди.

- Ако видиш светеща табела: „Намирате се тук”, непременно ми я покажи.

Не откриха табела, но пък Кърт забеляза нещо друго.

Над главите им минаваха тръби. В тях вероятно имаше електрически кабели, а може би течеше вода или природен газ – всичко, от което се нуждае един производствен център.

- Трябва да открием фабриката – каза Кърт. – Мисля да следваме тръбите.

Продължиха по един от тунелети, като следваха тръбопроводите. Стигнаха до широк коридор, достатъчно голям, за да мине кола. Двама мъже в униформи, подобни на техните, вървяха насреща им. Кърт се постара да изглежда спокоен, но тялото му се стегна, готово за бой. Мъжете ги подминаха безмълвно и Остин си отдъхна с облекчение.

Тунелът преля в просторна пещера с бетонен под и двайсетина маси. Ярка светлина къпеше помещението. В другия му край се виждаха наредени хладилници и умивалници.

- Поздравления! – промърмори Кърт. – Открихме столовата.

- А за пръв път не съм гладен – рече с разочарование Джо.

Около три от масите седяха неколцина мъже. Странното бе, че не приличаха на охранителите на Джин.

- Тук има всякакви хора – прошепна Кърт. – По-добре да се махаме.

Кърт и Джо продължиха да следват тръбите и остигнаха една стъклена стена. Зад нея се виждаше нова просторна пещера. За съжаление тя не се къпеше в светлина като предишната. Единственото, което успяха да видят бе, че вътре има басейн с олимпийски размери. В средата му се издигаше нещо голямо.

- Какво е това? Оздравителен спа център? – прошепна Джо.

- Няма да е, ако ни открият.

- Огромен басейн – продължаваше да мисли на глас Джо. – Напомня ми за този във Вашингтон, който използваме за симулации.

- „Става все по-любопитно и по-любопитно“, както казва Алиса – рече замислено Кърт. – Явно тези момчета правят симулация на нещо. На течения... или пък на вълни...

- А какво е онова нещо в средата?

- Нямам представа – отвърна Кърт. – Да огледаме отблизо.

Скоро се натъкнаха на някаква врата. Зад нея имаше стълба, която ги отведе до нещо като съблекалня, в която висяха защитни бели костюми.

- Май е време да се преоблечем – каза Кърт.

- Мислиш ли, че се налага?

- За камуфлаж – отвърна Остин. – А и ако там долу има от онези микророботи, ще е по-добре да бъдем защитени.

Кърт и Джо навлякоха върху униформите по един костюм.

После отидоха до басейна и застанаха до водата. Кърт забеляза, че нещото в средата не е модел на кораб или на брегова линия, а някакъв голям извит обект, вклинен между двете стени на басейна. От едната му страна нивото на водата беше високо, а от другата се виждаше само тесен, извит канал.

Двамата с Джо се спуснаха още няколко стъпала и отвориха нова врата. Вече се намираха под нивото на водата и се взираха в средната част на обекта през прозрачна стена от плексиглас.