Клайв Къслър - Бурята

- Този консорциум – продължи Сабах, – отпусна милиарди долари като възнаграждение за твоите усилия. Мъжете, които го управляват, са могъщи също като теб и от време на време имат право да показват мускули.

Джин впери омагьосан поглед в Сабах и въпреки нежеланието си, се заслуша в думите му, както често се случваше още от детството му.

- Фактът, че идват заедно – продължи Сабах, – не е добър знак. По-скоро подсказва опасност. Те са единни.

Джин огледа кабинета си. Обзавеждането беше скромно, а по стените висяха древни оръжия. Погледът му спря върху един извит ятаган.

- Тогава ще ги избия до крак! – заяви Джин. – Ще ги нарежа на парчета със собствените си две ръце.

- И какво ще постигнеш с това? – попита Сабах. – Те не са дошли сами. Всеки води със себе си отряд въоръжени мъже. Общият им брой е почти равен на броя на нашите хора. Ще започне война. И дори и да спечелим, несъмнено другите ще поискат да си отмъстят.

За пръв път от много време Джин усети, че е уязвим и притиснат в ъгъла. Ако враговете му знаеха какви страсти са събудили в него, със сигурност нямаше да поискат да дойдат.

- Идват в най-лошия възможен момент – каза Джин по-спокойно. – Трябва да се подготвим за други гости. Знаеш това

- Ще се справим – успокои го Сабах.

- Добре – съгласи се Джин. – Какво предлагаш?

- Да изпратим послание, което няма да предизвика война. Най-добре да им покажем това, което са дошли да видят. Единият ще погледне отблизо, а другият ще наблюдава отдалеч.

По лицето на Сабах се появи злокобна сянка и Джин разбра. Учителят му беше възрастен и старомоден, но не и глупав.

- Заповядай да наводнят изпитателния басейн – каза Джин.

- Той е настроен да симулира нападение върху Асуан.

Джин се усмихна злорадо.

- Чудесно! Продължете с демонстрацията. Осигурете им място на първия ред. Ще се радвам да видя как получават повече от това, за което се спазариха.

Сабах веднага отгатна намеренията му и кимна:

- На твоите заповеди!

Джин погледна през стъклената стена към работниците в халето. Машините работеха с пълна мощност. В края на производствената линия сребрист пясък се сипеше в жълт пластмасов бидон и почти го изпълни. Под него чакаха още петдесет и девет подобни контейнера, готови да приютят последната партида от неговата орда. Ако сметките му се окажеха верни, те щяха да пречупят волята на Азис и да принудят египетските военни да му предадат богатствата си.

Кърт стигна до върха на отвесната скала няколко секунди преди Джо. Внимателно се взря в открилата се гледка.

Видя хеликоптерната площадка, разположена на три-четвърти от разстоянието до скалата. В средата ѝ стоеше руски вертолет. Вратата на товарния отсек зееше отворена, а двама мъже, облечени като охранители, седяха в машината, пушеха от една цигара и разговаряха тихичко. Кърт се озърна, но не видя други хора.

- Можеш ли да се справиш и с двамата? – обърна се той към Джо.

Приятелят му кимна.

- С един куршум два заека – каза той. – Или в нашия случай с много жици.

Кърт посочи към задната част на хеликоптера и Джо пое натам, като се държеше за скалата.

Щом Дзавала стигна до сивата машина и се прикри зад нея, Кърт излезе от скривалището си. Покри лицето си с кафтана и тръгна към мъжете с протегнати напред ръце, като не спираше да говори на висок глас за някаква изгубена камила.

Мъжете скочиха като наелектризирани и се насочиха към него. Единият сложи ръка на оръжието си, но не го извади. Може би Кърт му приличаше на местен или пък му изглеждаше безопасен, защото държеше вдигнати ръцете си, докато се приближаваше.

- Наках, наках! – викаше Кърт, арабската дума за женска камила.

Мъжете изглеждаха объркани. Те вървяха разгневени към него и не забелязаха, че Джо се промъква зад тях.

- Наках! – викна Кърт още веднъж и видя как мъжете се сковават и падат на колене.

Двамата се строполиха тихичко по очи. Джо стоеше зад тях с лукава усмивка и електрошокова палка в ръка.

- О, къде е, къде е моята малка наках? – довърши Кърт.

- Харесвам електрошоковете! – заяви Джо. – Действат толкова бързо, че жертвите нямат време да извикат.

В този момент мъжете се размърдаха и Джо отново натисна копчето.

- Мисля, че това им стига, доктор Франкенщайн – намеси се Кърт.

Джо изключи електрошока и двамата охранители се отпуснаха. Кърт се наведе над тях и им инжектира по една доза приспивателно. Щом жертвите заспаха, Джо прибра елекрошоковата палка и помогна на Кърт да пренесе мъжете до хеликоптера.