Клайв Къслър - Бурята

Лейлани изпищя и падна, но се задържа за вратата на кабината. Марчети се хвана за кормилната конзола.

- Дръж се! – извика Гамей.

- Ти се дръж! – отвърна Пол. – Аз няма за какво да се хвана.

Още един удар и дирижабълът се изравни с хоризонта, но задницата се спусна още повече, подобно на камион за боклук, който изсипва товара си.

Гамей стискаше с всички сили тръбата. Тя беше сравнително силна, но Пол беше висок два метра, тежеше сто и осем килограма и Гамей едва го ударжаше да не падне от платформата във водата. Тя почувства как коланът му се впива в пръстите ѝ.

Лейлани и Марчети стояха зад нея и се опитваха да помогнат.

- Балонът! – извика Лейлани и посочи към небето.

Гамей погледна нагоре. Задната въздушна котва се беше откъснала и се носеше към небесата като балон на дете, изпуснат на панаир. В резултат на това, дирижабълът падаше към водата с опашката напред.

- Измъкни ни от тук! – извика Гамей.

- Веднага! – отвърна Марчети и се затича към кабината.

- Лейлани, помогни ми!

Докато Марчети се занимаваше с лостовете, Лейлани клекна до Гамей и сграбчи краката на Пол. Въздушните винтове отпред се завъртяха, а корабът се понесе бавно напред. Сега стана още по-трудно да задържат Пол.

Гамей имаше чувството, че всеки момент ще падне зад борда. Тя видя как Лейлани се опитва да се хване по-добре.

Въздушният кораб набра скорост, но все още падаше.

Опашката беше само на около трийсет сантиметра от водата. Пол изви тялото си назад, за да предпази лицето си.

С увеличаването на скоростта, дирижабълът спря да пада.

- Сега! – извика Гамей.

Тя задърпа с всички сили и с помощта на Лейлани, успяха да придърпат Пол на платформата, като само главата и раменете му се подаваха от ръба. Гамей осъзна, че той все още държи пръта.

- Пусни това нещо! – изкрещя тя.

- След всички тези усилия? – възкликна Пол. – Забрави!

Летателният апарат вече набираше скорост и тягата беше достатъчна, за да може Марчети да го изравни напълно.

Гамей дръпна Пол и го прегърна силно.

- Пол Траут, ако още веднъж ми погодиш такъв номер, ще умра! – каза тя.

- Аз също – отговори той. След това погледна Марчети и попита:–Какво стана?

- Нямам представа. Котвата се освободи сама. Сигурно е станала някаква повреда.

Гамей погледна Пол, изпълнена с благодарност, че е при нея, вместо във водата с онези неща. Изглежда, че ги беше споходил лош късмет. Или пък не?

Тя се замисли за екипажа на Марчети. Отеро и Метсън бяха подкупени. Какво пречеше на някой от другите да се продаде? Тя запази тези мисли за себе си, погледна тъмната проба, която взеха и си напомни, че освен на Пол, не може да вярва на никого другиго от хората на изкуствения остров.

Джин ал-Халиф крачеше разгневен из коридорите на своята пещера. Той отвори с ритник вратата на просторния си кабинет и ритна един стол, който имаше неблагоразумието да се озове на пътя му към бюрото. Сабах влезе след него и затвори внимателно вратата.

- Не могат да ме привикват като някакво малко момче! – изрева Джин.

- Не са те привикали – каза спокойно Сабах.

- Явили са се без предупреждение! Казали са, че идват тук и очакват да ме видят! – изкрещя Джин. – Според теб това не е ли привикване?

Джин седна зад внушителното бюро. Зад гърба му имаше огромна стъклена стена, през която се виждаше производственото хале на голяма фабрика на около шест метра надолу.

Мъже в защитни костюми настройваха някакви машини и подготвяха производството на следващата версия от микророботите на Джин. Тази смъртоносна нова партида беше предназначена за Египет и за бента.

- Те просто помолиха – продължи Сабах. – Като имам предвид тона и действията им напоследък, реших, че е по-добре да обещая, че ще присъстваш.

- Това е безочие! – извика Джин. – Не можеш да обещаваш вместо мен!

Джин познаваше много добре гневът, който сега кипеше в него, но досега не го беше насочвал към Сабах.

- Защо колкото сме по-близо до целта, толкова повече всичките ми приближени си губят ума и забравят къде им е мястото?

Сабах беше на косъм да отвърне на тази грубост, но се сдържа.

- Остави ме! – каза Джин и махна властно с ръка.

Вместо да се поклони и да излезе, Сабах заговори с равен тон:

- Не! Аз те възпитавам от дете, откакто баща ти почина. И се заклех да те защитавам, дори и от теб самия. Затова сега ще говоря, а ти ще ме слушаш. Когато приключа, ще решиш какво да правиш.

Джин го погледна изненадан. Обзе го желание да убие Сабах задето не му се подчинява.