Клайв Къслър - Бурята

- Това съм го виждал и преди – промърмори Кърт. – Прилича на язовирна стена. Външният слой е от разтрошени скали и пясък. Сивото ядро в центъра най-вероятно е от водонепропусклива глина. Долната част е позната като „прекъсваща завеса”. Вероятно е направена от бетон и пречи на водата да мине под бента.

Той посочи към задната част на обекта.

- Те дори пълнят басейна, сякаш е язовир.

- Защо им е да правят модел на бент? – зачуди се Джо.

- Не знам, но имам чувството, че отговорът няма да ни хареса.

В този миг звук от включване на генератор ги накара да замръзнат по местата си. Секунда по-късно, лампите на тавана светнаха. Кърт забеляза през водата размитите силуети на мъже в бели защитни костюми.

- Престори се, че работиш нещо – каза той.

Джо се захили.

- Сигурен съм, че тук някъде има надпис „изход”, който трябва да огледам.

- Звучи ми като работа за двама души.

Кърт и Джо се качиха по стълбите и излязоха от нишата за наблюдение. После махнаха на облечените като тях мъже от другата страна на басейна, които също ги поздравиха и отново влязоха в съблекалнята.

- Сега какво? – попита Джо.

През прозореца Кърт видя в помещението да влиза нова група мъже. Те не бяха в защитни костюми, а в изискани дрехи в тон с арабската традиция. Един мъж от персонала им посочваше разни неща. Зад тях вървеше брадат човек в сив кафтан.

- Това е Джин – посочи го Кърт, беше го виждал на снимка.

- Кои са другите? – попита Джо.

- Приличат на важни особи на обиколка – отвърна Кърт.

Джин поведе арабите към другата страна на басейна до стълбите, по които Кърт и Джо се бяха качили преди малко. После се спуснаха до нишата за наблюдение под нивото на водата.

- Дошли са за някаква демонстрация – прошепна Кърт.

- Мразя да бъда по-разумният – започна Джо, – но може би е добре да си плюем на петите, докато са заети с това.

Кърт поклати глава.

- Мъдър съвет, приятелю. Но сега разполагаме с места на първия ред. Най-вероятно ще имаме възможност да видим какво планират да правят. Мисля, че е належащо да останем облечени в тези костюми, за да не се набиваме на очи.

- „Належащо”?

- Това беше думата на деня в моя календар миналата седмица. Не мислех, че ще ми се отдаде случай да я използвам.

- Радвам се, че си обогатяваш речника. Ами ако някой от тях реши, че е належащо да ни попита какво правим тук? Или да ни накара да направим нещо, като например, да включим някоя голяма машина, а ние не знаем как?

- Ще натиснем няколко копчета, ще дръпнем две-три ръчки и ще се престорим, че сме специалисти – отговори спокойно Кърт.

- В това ни бива.

- Именно!

Кърт искаше още малко да успокои Джо, но вниманието му бе привлечено от няколко машини, които забръмчаха.

Той видя как Джин ръкомаха и говори, но през стъклото не можеше да чуе думите му.

- Сякаш гледаме телевизия с изключен звук – каза Джо.

В далечния край на басейна неколцина човека от персонала закачиха за куката на един кран голям жълт бидон. От вниманието, с което се отнасяха към тази операция, както и от виковете им и факта, че само работниците с бели защитни костюми доближаваха бидона, Кърт се досети какво има вътре.

- Със звук или не – каза той, – мисля, че ни предстои да видим истинско представление.

5Традиционна за арабите бяла или карирана памучна кърпа за глава, която се връзва за главата с лента, наречена агал

6Измислено страховито чудовище, герой от едноименното стихотворение на Луис Карол от книгата „ Алиса в Огледалния свят“.

В просторното помещение около басейна думите на Джин към Мустафа от Пакистан и Алрама от Саудитска Арабия ехтяха със странна дисхармония. Той успяваше да изглежда любезен и спокоен – поне в собствените си очи – въпреки кипящото в него желание да ги удуши с голи ръце. Но беше готов да им даде урок. Всъщност, цели два урока.

Сабах се приближи.

- Раздели ги! – прошепна му той и отстъпи назад, за да не се набива на очи.

Джин не реагира на думите му. Съгласи се на тази демонстрация по молба на Сабах, но сам щеше да реши какво ще се случи оттук нататък.

- В басейна пред вас виждате модел на бента в Асуан – каза Джин. – Скоро той ще изиграе главна роля в една демонстрация на моята мощ.

- Не разбирам – погледна го въпросително Алрама.

- Генерал Азис ви окуражи със своя отказ да плати обещаното. Той има свои причини да го направи, но една от основните сред тях е бентът. Докато съоръжението съществува, Египет разполага с поне петгодишен запас от вода, но Азис не познава моята сила и гняв.