Клайв Къслър - Бурята

Джин се приближи. Сигурно беше видял как Кърт оглежда жадно кладенеца.

- Жаден ли си? – попита той.

Кърт не отговори.

Джин се наведе над него.

- Човек не осъзнава какво е истинска жажда, докато не прекоси пустинята в търсене на малък оазис. Гърлото ти се затваря. Имаш чувството, че очите ти се пържат в главата ти. Тялото не може да се поти, защото в него не е останала и капчица вода. Това е животът на бедуина. Той не би се предал след километър или два в пустинята.

- Убеден съм, че той би яздил камила, вместо да тича след джип – простърга Кърт с дрезгав глас.

Джин се обърна към хората си:

- Нашите гости биха искали да се освежат. Отведете ги при кладенеца.

Охранителите развързаха Кърт и Джо и ги вдигнаха. После ги забутаха към кладенеца. Щом стигнаха до него, Кърт разбра, че няма да им дадат да пият. Миризма на смърт се носеше от дупката.

Той се обърна, ритна един от мъжете и му строши коляното. После грабна пистолета му. Джо се задейства почти в същата секунда. Той освободи ръката си и удари мъжа в ляво от себе си.

Внезапността на нападението изненада охранителите. Кърт и Джо цял ден не бяха яли и пили. Бяха бити и влачени из пустинята. Само няколко минути преди това изглеждаха полумъртви.

Четирима от хората на Джин се спуснаха да помогнат на другарите си, но американците се биеха като истински вихрушки. Те от време на време получаваха по някой удар, но отговаряха с юмрук в лицето, ритник в коляното или лакът в корема.

Един от мъжете се опита да събори Кърт, но той отскочи, спъна го и го запрати към друг охранител. Двамата се строполиха на пясъка и Остин скочи на крака. Той видя пистолет на земята и се впусна към него. Но подобно на футболист, който се опитва да отбележи тъчдаун, беше незабавно покрит от трима от хората на Джин, които също искаха да стигнат до оръжието.

Дочу се изстрел и един от охранителите простена от болка. Пръстите на едната му ръка липсваха. Но преди Кърт да успее да стреля отново, получи силен удар в тила и някой му изтръгна пистолета.

Джо също беше обезвреден.

- Вдигнете ги! – нареди Джин. – Хвърлете ги вътре!

Кърт се бореше с всички сили, но хората на Джин го държаха за ръцете и краката. Те го понесоха към кладенеца.

Джо не беше в по-добро положение. Един охранител го държеше през кръста и го буташе напред към ръба на кладенеца.

Кърт успя да освободи единия си крак и ритна един от мъжете в лицето. Човекът залитна, спъна се в ниската кирпичена стена и падна с главата надолу в кладенеца. Викът му прозвуча за секунда и после внезапно спря.

Групата, която държеше Кърт, се заклати като трикрака маса и го понесе към дупката.

Докато го пускаха, Кърт се изви, видя ниската стена и малката желязна рамка, подаваща се от нея. Той протегна ръце, хвана се за нея и се задържа.

Секунда по късно и Джо полетя в кладенеца. Той се хвана за краката на Кърт, вероятно инстинктивно.

Допълнителната тежест дръпна Кърт надолу. Единственото, което ги делеше от смъртта, бяха пръстите на Остин, захванати за палещо горещата тръба.

Една сянка скри залязващото слънце.

Джин държеше палка в ръката си. Той замахна към пръстите на Кърт, но преди да успее да ги улучи, Остин се пусна.

Двамата с Джо полетяха надолу. Падаха около шест метра, удариха се в купчина натрупан пясък и се плъзнаха още три метра до дъното.

Ударът разтърси Кърт, но купчината пясък и няколкото разлагащи се тела омекотиха падането и поеха част от силата му. Той се строполи в странна поза с лице към земята.

Замаян, но в съзнание, Кърт се насили да отвори очи. Джо лежеше на трийсетина сантиметра от него, опрян до стената като парцалена кукла, захвърлена в ъгъла. Не се помръдваше.

Звук, идващ отгоре, прикова вниманието на Кърт. Той не посмя да погледне, но с ъгълчето на окото си забеляза как Джин се надвесва над ръба на кладенеца. Чуха се изстрели и наоколо полетяха парчета скала и пръст. Нещо остро се вряза в крака на Остин, а куршум, или парче скала, мина на сантиметри от лицето му и вдигна облак прах.

Кърт не помръдна. Той не потрепваше, дори не дишаше.

Отгоре се чуваха викове и неясни думи на арабски. Светлина от фенерче освети дъното на кладенеца. Лъчът танцуваше наоколо почти хипнотично. Кърт не помръдна.

Искаше да го приемат за още едно мъртво тяло на дъното на кладенеца.

Дочуха се още думи. Светлината угасна и лицата се скриха.

Минута по-късно в дупката отекна шума от автомобилни двигатели. Кърт продължи да се ослушва докато колите не се отдалечиха и не настана тишина. Явно Джин и хората му бяха решили, че Кърт и Джо са мъртви. Грешаха. Е, поне засега, защото ако не се измъкнеха от кладенеца, беше само е въпрос на време да се окажат прави.