Клайв Къслър - Бурята

- Достатъчно! – сряза го Джин и се обърна.

- Твоята страна се разпада – не се предаваше Кърт. – Дори твоята власт и пари не ще могат да те предпазят, ако настане анархия. И предполагам, че имаш и други проблеми с външния свят, иначе нямаше да се налага да убиваш гостите си и да се криеш тук долу. Аз ти предлагам път за бягство. Освободи ни и ни позволи да докладваме за видяното. После моето правителство ще се свърже с теб.

Джин дори не се замисли върху предложението, въпреки добре изиграната от Кърт лъжа. Той се обърна и се усмихна.

- Много скоро хора от вашето правителство, както и много други, ще ме молят да се свържа с тях. А вашите избелели кости в пясъка няма да имат никакво значение.

Джин махна на пазачите.

- Дайте им един хубав урок, а после ги отведете до кладенеца. Ще се срещнем там.

Джин излезе, последван от Сабах, а четиримата мъже, които останаха, се приближиха към Кърт и Джо.

Първо ги удариха няколко пъти, за да ги омаломощят, а после извадиха телескопични метални палки. Ударите бяха силни, но Кърт бе преживявал и по-лоши неща и знаеше как да се извърти, за да намали пораженията от ударите.

Джо направи същото. Той приклякваше и се движеше като боксьор.

Едната палка уцели Кърт над окото, разкъса кожата и остави дълбока, кървава рана. Той се престори, че е замаян от удара и увисна на белезниците. Мъжете около него сякаш загубиха ентусиазъм. Някой го ритна вяло по гърба и мъжете се засмяха.

Един от тях каза нещо на арабски. Изправиха Кърт на крака. После му свалиха белезниците и го поведоха. През клепачите си, които умишлено държеше полузатворени, Остин видя, че водят Джо точно до него.

Вече бяха излезли от горещия тиган, но въпросът беше къде ще попаднат?

Първата част от отговора стана ясна щом стигнаха до главния вход на пещерата. Слънчевата светлина проникваше през нея на оранжеви снопове. Беше късен следобед, най-горещата част от деня. Охранителите ги изведоха навън, където ги чакаше джип. Един много зловещ на вид мъж им върза ръцете за задната част на машината с около шейсетсантиметрово въже.

- Това не ми харесва – рече полугласно Джо.

- Мисля, че ще бъдем влачени за наказание – отвърна Кърт.

Зловещият мъж се засмя, качи се в джипа и подаде газ. Кърт се опита да измисли начин да се измъкнат. Хрумна му само да се качи в машината преди да потегли, но външната ѝ част беше гладка и с вързани ръце нямаше как да го направи.

Двигателят изрева отново.

Джо го погледна.

- Нищо не ми хрумва.

- Страхотно!

Джипът се стрелна напред и дръпна Кърт и Джо. Двамата се спънаха и почти паднаха, но успяха да се затичат и да поддържат еднаква скорост с тази на автомобила. За изненада на Кърт, шофьорът не ускори. Той караше на почти минимални обороти и влачеше двамата затворници със скоростта за бърз крос.

Охранителите зад тях се смееха шумно, докато гледаха как Джо и Кърт се опитват да не изостават от машината.

Джипът излезе през входа на пещерата и пое по пясъка.

- Ами сега? – попита Джо. – Хрумна ли ти нещо?

Кърт тичаше, а краката му потъваха в мекия пясък.

- Не – отвърна той.

- Хайде, Кърт! – настоя Джо.

- Защо ти не измислиш нещо?

- Ти си умникът в този отбор, а аз красавецът – отвърна Дзавала.

- Като ти повлачат лицето в пясъка вече няма да си – не му остана длъжен Кърт.

Джо не отговори. Джипът се заизкачва по един лек хълм. Двамата приятели все по-трудно успяваха да не изостават от машината. Задните гуми на джипа хвърляха пясък в лицата им. Достигнаха върха и се спуснаха от другата страна. Кърт с радост видя равен участък.

Пустинното слънце гореше, а температурата на въздуха беше трийсет и седем градуса. След около две-три минути тичане в жегата и двамата плувнаха в пот. Телата им не можеха да си позволят да загубят повече вода. Кърт забеляза купчина камъни в далечината. Бяха поне на километър и половина, но изглежда, че се насочваха право натам.

Джо се спъна в нещо и за малко да падне.

- Дръж се! – извика му Кърт.

Дзавала успя да се задържи на крака, а Остин се опита да помисли.

Ако успеят да стигнат до камъните, може да се опита да вземе един. Беше рисковано да хваща нещо в движение, но двамата с Джо нямаше да издържат да тичат още дълго.

Внезапно джипът зави на юг, приближи се до няколко паркирани автомобила и спря. Джо и Кърт паднаха на земята.

Остин легна в пясъка и се опита да си поеме дъх. Той видя Джин и няколко от хората му да стоят до нещо, което приличаше на стар пресъхнал кладенец.