Клайв Къслър - Часът нула

Вместо да повтори грешката на снегомобила, ховъркрафтът зави надясно, понесе се нагоре по хълма, плъзна се настрани и обърна носа право към Джо.

Джо натисна селектора на пълен автоматичен режим и стреля, като раздра предната част на ховъркрафта и разби предното му стъкло. Въпреки щетите машината не спря.

Джо се опита да се изплъзне, но снегомобилът занесе по леда. Всеки момент щяха или да го блъснат, или да го обезглавят. Той скочи от снегомобила и се хвърли на земята.

Ховъркрафтът прелетя над него с рев като торнадо и блъсна снегомобила като стенобойна машина. Огромното налягане на низходящия поток под възглавницата на ховъркрафта отнесе Джо настрани като вестник, попаднал в свистящия въздух под някой камион на магистрала.

Веднага щом спря да се премята, Джо скочи на крака и хукна. Ховъркрафтът започна да завива и отново се понесе към него. Джо буквално можеше да си представи как главорезите вътре точат лиги и ръмжат: „Да го сгазим!”

Нямаше да им отнеме много време.

Докато Джо се олюляваше през снега, ховъркрафтът скъси разстоянието със скорост, десет пъти по-голяма от неговата.

Воят на приближаващото превозно средство го оглуши. Джо се хвърли на земята, а наоколо закънтяха изстрели на автоматично оръжие. Джо вдигна глава точно навреме, за да види как ховъркрафтът се отклонява от курса си и оставя след себе си следа от пушек. Машината продължи да се движи още трийсетина метра, преди да загуби мощност и да забие нос в снега. Проби дупка в пряспата и задълба в нея около три метра, преди окончателно да спре.

Един снегомобил се понесе към Джо и спря.

– Качвай се! – изкрещя му Григорович.

Обикновено Джо предпочиташе сам да шофира, но сега реши да не спори. Покатери се на седалката и едва успя да се задържи, преди Григорович да даде газ и да отпраши напред.

На около километър разстояние от тях Кърт геройски избягваше зашеметяващия лъч на изсмуквача, но не успяваше нито да заблуди преследвача, нито да му се отскубне. Имаха само едно предимство.

– Нашето сцепление е по-голямо! – изкрещя той на Хейли.

– Какво?

– Нещото, което ни преследва, се обръща повече като лодка или самолет – плъзга се и се носи по повърхността. Но когато не сме на леда, всеки път успяваме да се обърнем вътре в радиуса на неговия завой.

– И това с какво ни помага?

– Сега ще видиш – каза Кърт, зави рязко надясно и снегомобилът се понесе вихрено към посоката, от която бяха дошли.

Изпълнителният ховъркрафт го последва, направи широк завой, върна се на стария курс и отново скъси разстоянието.

Кърт караше с пълна газ и едва не загуби контрол, когато заподскачаха по неравния терен.

От дясната им страна профуча още едно привидение, подобно на мираж.

– Това беше ужасно близо – промълви Хейли.

Сега се бяха приближили към по-тесен участък, почти като пешеходна пътека на мост. От дясната им страна се простираше ледникът, а отляво имаше каменисто било, което се издигаше нагоре, покрай ръба на Биг Бен като планински път.

Кърт избра билото и подкара плътно до стената му, а теренът край тях ставаше все по-опасно стръмен. Наложи му се да понамали скоростта, макар и малко.

– Настигат ни! – изкрещя уплашено Хейли.

Билото се стесняваше все повече. Кърт натисна спирачките, обърна кормилото и се натисна с цялата си тежест надолу, към лявата страна на снегомобила. Наведе се колкото може повече, като мотоциклетист на остър завой.

Ските на снегомобила се забиха в снега. И Кърт зърна как зад тях ховъркрафтът прави същия завой. А после зърна в съзнанието си проблясък на светлина и почувства, че пада. Всичко потъна в мрак.

Отпуснатото му тяло излетя над снегомобила и се плъзна петнайсетина метра, преди да се забие в дебела пряспа сняг. Кърт остана там, почти заровен и абсолютно безчувствен.

Хейли също падна от снегомобила, но якето й се закачи в кормилото, разкъса се и я спря, така че тя се озова само на няколко метра от повреденото возило.

Кърт така и не я видя, не видя и колко ефективен се оказа планът му.

Точно както се надяваше, ховъркрафтът не можа да вземе острия завой, плъзна се по повърхността на билото и поднесе настрани под силата на скоростта и инерцията си. Ако беше паднал от ниско нямаше да има проблем, но пропадане от двайсет и пет метра се оказа прекалено дори за тази всъдеходна машина.

За да набира повдигаща сила, ховъркрафтът трябва да е близо до земята. Когато земята изчезна, той пропадна и се стовари на снега, почти неуправляем. Машината заора, преобърна се на една страна и започна да се търкаля по нанадолнището. Във всички посоки се разлетя фибростъкло. Накрая ховъркрафтът се сгромоляса окончателно.